Наука

Защо ни отнема толкова време да се върнем на Луната?

Последната мисия кацна на Луната през 1972 г. НАСА планира да изпрати астронавти обратно там в края на следващото десетилетие. Защо ни отнема над 50 години, за да се върнем на Луната?

На 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора стъпили някога на Луната. Между 1969 и 1972 г. още пет мисии достигат до повърхността на Луната, всяка от които провежда експерименти. След шестата мисия, при която астронавти кацат на лунната повърхност (Аполо 17), програмата е прекратена. През следващите пет десетилетия всички мисии на НАСА и нейния главен конкурент–Роскосмос, руската федерална космическа агенция – ще бъдат фокусирани върху операции в ниска земна орбита.

През 2000 г. НАСА прави необходимите стъпки, които ще ни върнат обратно на Луната, като изчислява, че ще може да изпрати астронавти на Луната отново, най-рано края на следващото десетилетие.

Проект Меркурий, първото усилие на НАСА да изпрати астронавти в космоса, приключи и проект Джемини бе в ход. За да изпрати астронавти на Луната, НАСА трябва да инвестира в нови ракети и космически кораби. За да отведе астронавтите до Луната и да ги върне у дома е необходим космически кораб съставен от три модула, който включва командния модул, служебния модул и лунния модул Apollo. Командният модул ще разчита на екипаж от четирима, служебният ще осигури задвижване на целия космически кораб, а лунният ще позволи на двама астронавти да кацнат на Луната и след това да се върнат в лунна орбита. Инвестицията води до разкриване на хиляди работни места, безценен опит за астронавтите, инженерите и екипажите и множество научни постижения, което се усеща и днес. Защо ни отнема толкова време да се върнем? Бяха необходими 22 милиарда долара, за да се създаде работна космическа програма, която да подготви астронавтите да отидат до Луната.

След като трите степени на ракетите Сатурн V бяха изстреляни или паднаха в океана, или се превърнаха в космически боклук в орбита.

Нито една от мисиите не е проектирана да бъде използвана повторно. И когато програмата Аполо приключи, между Земята и Луната няма нищо използвано повторно. Липсват космически станции, складове за зареждане с гориво, лунна база, което би позволило подновяването на мисии до Луната в близко бъдеще. За да стане реалност, разходите за изстрелване на екипажи в космоса трябваше да бъдат драстично намалени и да се разработят технологии, които позволяват  дългосрочно човешко присъствие в космоса. Те включват разработването на космически кораби за многократна употреба и космически станции. За НАСА тези усилия дадоха резултат със създаването на космическата совалка съставена от два твърди ракетни ускорителя, външен резервоар за гориво и орбитално превозно средство. За руснаците резултатът дойде под формата на „Буран“, точен модел на космическа совалка. През 90-те години двете организации се обединиха с други космически агенции и  създадоха Международната космическа станция (МКС). Тези разработки играят важна роля за НАСА да обмисли нови инициативи, включващи планове за изпращане на астронавти обратно на Луната, както и на Марс.

НАСА очаква, че мисии с екипаж до лунната повърхност ще могат да се осъществят преди края на следващото десетилетие. Проблем от 2017 г. е несигурната бюджетна среда.

Изместването на фокуса и опасенията за бъдещия бюджет на НАСА, пораждат много въпроси относно дали „Пътуването до Марс“ ще се случи. Проектът не е премахнат, но не сигурно дали НАСА ще изпраща астронавти на Червената планета до 2030 година. За да се случи това в рамките на определеното време, НАСА ще има нужда от силно финансиране през следващите няколко десетилетия.

Предложението на НАСА да изпрати астронавти обратно на Луната и на Марс в близко бъдеще е резултат от програмата Аполо. В историята на човешките изследвания, това беше най-смелият план осъществяван някога. Изпълнението му е огромен разход на ресурси, който не беше устойчив. След Аполо 17 НАСА е принудена да се бори с липса на достатъчно финансиране и изместен фокус. Космическите агенции по света трябваше да се съсредоточат върху космически кораби за многократна употреба, за да се върнем на Луната и след това да отидем на Марс. Но този път май смятаме да останем!

Вашият коментар?