Изчезнаха вария и разклонител, имаше изненади, интересни екипажи и много страст

Текст: Владимир Димитров

Фотография: Борис Камарашки

Варията е вид голям чук използван за набиване на голeми колове в твърда почва. Той е тежък и не всеки може да го вдигне, какво остава да замахне и удари правилно колелото без да пострада, но за това по късно…

Да започнем с основната тема – рали. По-точно класическо. За подготовката и реализацията му са необходими няколко месеца сериозна работа. Подготовка на десетки комплекти документи до различни институции. В случая Класик рали “Витоша” минава през пет общини. София, Самоков, Сапарева баня, Дупница и Перник. Има общини и служители в тях с които се работи много лесно. Всичко минава по електронна поща, не се губи време и не се разводнява кореспонденцията, когато насреща е правилния човек, още повече разбиращ си от работата. И вече е така. Поставихме началото на тази комуникация, дано за в бъдеще продължи да се развива. Обаче, за 99% от хората в държавната администрация, думата рали е символ на бързи автомобили, едни такива шарени, с номера, безмозъчни пилот шофьор и пасажер (пилот е само този, който кара правителствения „Фалкон“ или някой „МИГ“) и най-вече затваряне на пътни артерии в градовете и такива участъци в планината. Много нерви, много повторения на казаното очи в очи се преповтаря по телефона…“Ама вие сигурни ли сте, че не се затваря пътя? Да не организирате ся някоя незаконна гонка ?“, питат ни – „Знаете ли, ако го правите, какви са последствия?“ … Един час обяснения и пак. „Как ще има рали без да се затварят пътища бе, е вижте рали София 2019 какво беше. Няма рали без да се затварят улици. Вие нещо криете ама аз ще пратя хора да ви дебнат и ако нещо шикалкавите лошо ви се пише“…. А пистата няма нищо общо с думата рали. Още един час обяснения. Има обаче един друг вид рали. Това е регуларити рали. Сложно е за администрацията на направи разлика между това, стандартното рали, да не говорим за писта, планинско, драг, дрифт, тайм-атак…

При регуларити отсечки не се затварят. В участващия автомобил могат да се возят и пасажери, спрямо записаното в талона. Всички автомобили са годни за движение по пътищата на страната с необходимите документи. Регуларити тестовете РТ се правят на републиканската пътна мрежа, без да се нарушава трафика на движение и да се притесняват пешеходците. В случая на Класик рали Витоша са използвани обходни слабо натоварени пътища, терена на летище Сапарева баня и частен път до комплекс “Делта Хил” край Кладница, в планината Витоша. Разбрахме се с чиновниците и бяхме готови за големия ден. Суматохата около старта беше голяма, защото се оказа, че в печатницата бяха изпуснали цяла страница от пътната книга, въпреки, че два дни преди старта,  около три часа обяснявахме и показвахме на голобрадите тийнейджъри какво да правят. Все пак и мостра им оставихме. Та извадихме няколко разклонителя, включихме принтера и започнахме разпечатването. И се включихме в графика и ралито стартира на време. Много ми беше притеснено, защото осъзнавах, че от 32 стартирали екипажа, 26 не знаят какво да правят, защото са дебютанти в тази дисциплина. Брифинг 30 мин? Не, той не помага, само ги обърква, и то точно преди старта, а на дадената пресконференция от организаторите се явиха една трета от екипажите. На часова контрола „Камелот“ ми направи впечатление, че участниците вече се бяха отпуснали, обсъждаха страстно всичко около предстоящите отсечки и търсеха съвети от участниците с повече опит. Малко преди старта пристигна и последния екипаж. Съвсем спокойно заяви, че са закъснели защото този маршрут го познават и затова са избрали друг, който им е по-интересен! До финала на стадиона в Княжево всичко мина благополучно, и така завърши първия ден.

Всичко съм виждал по състезания, даже са ме обирали от стая с официални лица, но не можех да предположа, че някой ще ни открадне варията и 50 метров разклонител, въпреки, че има охрана. Нито чука си намерихме, нито разклонителя. В неделя сутрин, особено в Княжево не са от най-работливите, намерихме каквото ни трябва и продължихме. Чук ще купим, разклонител също, но за миг всички останахме с горчив вкус в устата. Всяко зло за добро. Два екипажа не се явиха на старта. Точно в 10.01 ч стартира първи автомобил. Екипаж №13 бе с Trabant. Трябваше да се кара по магистрала Струма и бяхме задали максимална скорост 90 км/ч. Нямаше как да предположа, че „траби“ може да вдигне тази скорост само при спускане и то на пълната газ, но въпреки всичко те финишираха, и забележете, не са последни! Друг странен екипаж бе братя Гълъбови с №23 и „ВАЗ 2103“. На задните седалки се возеха механиците. Преди всяко РТ и на всяко ЧК капака, багажника, четирите врати и набор инструменти се подаваха от ръка на ръка. И те финишираха. След награждаването споделиха, ще преспят един ден и с нетърпение очакват да им се обадим за новата дата следващата година. Друг екзотичен екипаж бе участниците с №16 Лазар и Емо. Може да не ви се вярва, но те стартираха с бус, и то не какъв който и да е, а VW Transporter 3 Doka. Той е с двойна кабина, а след нея бордови товарен. Лично аз бих натоварил товарния отсек с интересни неща за преминаване по отсечките, но това е жокер за следващото трето издание. И те финишираха, ама куриозно. Всеки екипаж си смята ресурса на колата, разход на гориво, масло, умора. Малко след старта на последното РТ им свърши нафтата. „Ми нема нафта бате, е тука е избил един маркуч и си е текло, текло…“

Лоша работа. От някъде намират една празна пластмасова туба от мин вода и аз газ за нафта. Връщам се след малко, тежко обезвъздушаване, но тръгна. Газ към финала, чакам ги да финишират, по едно време идват и вече тъкмо да се успокоя, че всичко е наред, идва при мен екипаж с №30 Любо и Иво от отбора на „Кърти Дум“. И така леко започват да се разправят с мен, забележете, защо не са последни! Е накрая се разбрахме първият ясно, че е първи, последният обаче е първи отзад напред и пак по някакъв начин е първи. Интересна логика. Важното е, че всички бяха здрави на финала, имахме чужденци участници, хора от цялата страна, дамски екипаж. И без вария и разклонител се справихме. За финал от мен да знаете, думата рали масата я приемат с кушия, блъскане на коли, катастрофи, интриги, пострадали, затваряне на пътни възли и пътища от републиканската мрежа. Всякакво състезание с автомобили се възприема като рали. Планинско рали, градско рали, селско рали, ралито в София, рали в Серес. Радвам се, че мога да обясня за един друг вид рали, в което е нужно да се смята, да бъдеш прецизен и да имаш 7 по математика.

This slideshow requires JavaScript.

Класиране в класическо рали „Витоша“

Купа на Авангард – Любомир Николов с Cadillac De Soto.

Купа на кмета на район Витоша инж. Теодор Петков – Юри Георгиев с Ford Taunus.

Eпоха F:

1. Христо Бабачев/ Александър Стефанов с Renault 17 ТС от 1972 г.
2. Красимир Шукадеров/ Теодора Йорданова с Оpel Ascona А GT 51 от 1970 г.
3. Мими Гюрова/ Златина Христова с Opel Kadett C от 1973 г.

Епоха G:

1. Георги Андонов/ Йорданка Андонова с BMW 520 от 1988 г.
2. Юри Георгиев/ Михаил Георгиев с Ford Taunus от 1976 г.

3.Борислав Тонев/ Албана Мета с BMW 520 от 1984 г.

Епоха Youngtimer:

1. Димитър Ненов/ Станислава Иванова с Peugeot 205 Rallye от 1991 г.
2. Калин Цанев/ Славена Златанова с VW Golf 2 от 1991 г.
3. Добрин Балчев/ Георги Първанов с VW Golf 2 от 1991 г.

Отборно класиране:

1. „Ре Спорт“
2. „Volkswagen клуб България“
3. „Трансграфика“

Генерално класиране Класик рали “Витоша”

1. Георги Андонов/ Йорданка Андонова с BMW 520 от 1988 г.
2. Димитър Ненов/ Станислава Иванова с Peugeot 205 Rallye от 1991 г.
3. Христо Бабачев/ Александър Стефанов с Renault 17 ТС от 1972 г.