Асоциацията на автомобилните производители (ААП) проведе пресконференция, на която представи резултатите от национално представително проучване на тема „Нагласи към мобилността в България“, както и основните предизвикателства пред устойчивата мобилност в страната.
Националното количествено изследване е проведено сред 600 души на възраст между 18 и 60 години. Данните показват, че личният автомобил продължава да бъде основен елемент от ежедневието на българите, но същевременно създава сериозни обществени проблеми, свързани с трафика, пътната безопасност и качеството на въздуха.
60% от шофьорите използват автомобил всеки ден. Значителна част от тях имат дългогодишен опит – 27% шофират между 10 и 20 години, а 22% – между 20 и 30 години.
Средно българите притежават 1,5 лични и 1,4 служебни автомобила, но интересното е, че близо една трета от домакинствата разполагат с поне един неизползваем автомобил.
55% от анкетираните определят техническото състояние на автомобилите си като добро или задоволително, а 45% – като отлично. В същото време обаче 89% от респондентите смятат, че въздухът в българските градове е замърсен, а 72% са наясно, че хиляди българи преждевременно губят живота си всяка година вследствие на замърсения въздух.
Над 80% подкрепят мерки за ограничаване на силно замърсяващите автомобили, включително по-строги изисквания за техническа изправност и контрол на вредните емисии.
Мнозинството от участниците подкрепят разширяването на градския транспорт, подобряването на зарядната инфраструктура за електромобили.
Повечето анкетирани подкрепят данъчни облекчения за електрически автомобили, въвеждането на нискоемисионни зони в градовете и затягането на годишните технически прегледи.
Сред най-сериозните проблеми, свързани с автомобилите, анкетираните посочват трудностите с паркирането (96%), високия брой жертви по пътищата (96%), пътните инциденти (96%), задръстванията в градовете (95%) и нетолерантното поведение на шофьорите (94%).
46% от респондентите планират покупка на автомобил, като 43% от тях биха избрали чисто нов автомобил. Основният критерий при избор остава ниският разход на гориво (77%). Близо една трета предпочитат хибриден автомобил (32%), а 20% – изцяло електрически модел.
Като цяло гражданите припознават проблемите на мобилността като важни и са наясно с последиците от стария и амортизиран парк. Изследователите, провели изследването са на мнение, че хората искат да видят конкретни решения на отлаганите с десетилетия проблеми и ги засягат лично.
В връзка с анкетата, ААП поема мисия с име: „България с чиста, безопасна и интелигентна мобилност – модерна държава с високо качество на живот и отговорна към бъдещето.“
Сред основните предизвикателства пред страната бяха посочени високите нива на замърсяване на въздуха, негативният рекорд по смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия, претоварената градска инфраструктура, , липсата на дългосрочна визия за промяна и формалният подход към трансформацията на мобилността.
От ААП подчертаха, че е необходима интегрирана национална визия за трансформация на мобилността в България, с ясен план за действие, конкретни срокове и ясно определени отговорности. Организацията заяви готовност да продължи да подпомага институциите и държавните органи в общата цел страната да стане по-устойчива, безопасна и модерна.
Асоциацията на автомобилните производители отчита положителни тенденции като напредък в диалога с институциите, развитие на дигитализацията и достъпа до данни, както и положителни сигнали от автомобилния пазар.
Въпреки това остават сериозни предизвикателства – липса на цялостна държавна политика за мобилност, бавни реформи и висока административна тежест.
Сред основните приоритети, които ААП поставя, са:
• приемане на национална стратегия за мобилност, както и конкретен план, срокове и отговорници за реализацията й;
• стимулиране на електрифицираната мобилност и бързо приемаме на ревизиран Закон за електрическата мобилност;
• създаване на скрапинг програма със значими екологични и икономически ефекти;
• Създаване на паспорт на всеки автомобил (развитие на автомобилния регистър);
• Ново законодателство, регламентиращо мобилността (нов Закон за движение по пътищата);
• подобряване на достъпа до данни;
• Обществена дискусия на тема Нотариално прехвърляне на автомобили и дигитализация на регистрациите;
• Мерки за ограничаване вноса на силно амортизирани и замърсяващи автомобили (Евро 0-4).
ААП заявява, че ще продължи да бъде активен фактор в трансформацията на мобилността в България.
Страната се нуждае от модерна и прогресивна визия за промяна, която да доведе до по-чист въздух, значително намаляване на жертвите по пътищата и устойчив модел на развитие. През следващите години усилията трябва да бъдат насочени към изграждането на безопасна, интелигентна и устойчива мобилност за всички.
