Докладът за спестяванията в сградния сектор на ЕС констатира значителни пропуски по пътя към въглеродна неутралност

Сградният фонд на ЕС изостава с постигането на целите за климата до 2030 г. и за въглеродна неутралност до 2050 г. според второто издание на доклада EU Buildings Climate Tracker (EU BCT). За да постигне целта за неутрален по отношение на климата сграден фонд, ЕС трябва да престане да играе „на дребно“ и незабавно да ускори темповете на декарбонизация на сградите.

Директивата за енергийни характеристики на сградите (ДЕХС) е от решаващо значение за намаляване на вредните емисии от сградите

След продължил над две години процес, преговорите по преработката на ДЕХС се очаква да приключат до края на тази година със споразумение по окончателния текст.

„Като основен законодателен инструмент за постигане на напредък в декарбонизацията на сградите в ЕС, ДЕХС трябва недвусмислено да ни върне на пътя към постигане на целите ни за 2030 г. и неутралност по отношение на климата“, заяви Оливър Рапф, изпълнителен директор на BPIE. Юлиан Попов, министър на околната среда и водите на България, допълва: „Докладът за спестяванията в сградния сектор на ЕС е важен инструмент за наблюдение на напредъка ни към изпълнение на ангажиментите ни по Парижкото споразумение. В Централна и Източна Европа виждаме, че сме далеч от идеалната траектория за постигане на климатична неутралност и трябва спешно да увеличим усилията си за намаляване на вредните емисии от сградите. “

За да се осъществи Вълната на саниране (Renovation wave) в Европа, ДЕХС трябва да възприеме минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите, като се даде приоритет на сградите с най-лоши стартови показатели, с ясни етапи и срокове за изпълнение и осигурен финансов ресурс. По отношение на новите сгради, стандартът за нулевоемисионни сгради трябва да поетапно да забрани използването на отоплителни системи на горива с високи въглеродни емисии.

Резултатите от проучването показват, че напредъкът към декарбонизацията на сектора не е достатъчно бърз

Разработеният от BPIE доклад проследява напредъка на сградния фонд в Европейския съюз към целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. под формата на индекс, обхващащ периода от 2015 г. до 2020 г. Тазгодишното издание включва анализ за целия ЕС и специален анализ за Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

В сравнение с предходните резултати, напредъкът към декарбонизацията на сектора частично се ускорява, но не до степента, необходима за постигане на климатична неутралност в сектора. Стойността на анализа към 2020 г. би трябвало да бъде 18,1 пункта, но е едва 7,8, което води до изоставане от над 10 декарбонизационни пункта. Така, за да се осъществи очакваният напредък до 2030 г., е необходимо всяка година да се постига напредък от 4,7 пункта, вместо планираните 3,6.

Анализът за страните от ЦИЕ показва още по-тревожна тенденция: до 2020 г. напредъкът в декарбонизацията на сградния фонд е с 21 пункта по-нисък от желаната траектория, което е най-голямото изоставане от началото на периода на проследяване през 2015 г. Това изисква значително увеличаване на усилията за прилагане на ефективни политики без допълнително забавяне. С оглед на настоящата ситуация, всяка година в региона на Централна и Източна Европа е необходим напредък от 5,7 пункта, за да се постигнат очакваните до 2030 г. резултати.

Основни изводи

Проучването се основава на индекс, съставен от пет показателя, които отчитат емисиите на въглероден диоксид, крайното потребление на енергия, дела на енергията от ВЕИ, инвестициите в обновяване и разходите за енергия на домакинствата. При разглеждане на напредъка между 2015 г. и 2020 г. резултатите за повечето показатели показват разминаване между настоящото състояние и стойностите, необходими за постигане на неутралност по отношение на климата:

•            През 2020 г. въглеродните емисии от използването на енергия в сградите са 422 млн. тона, което е с 18% повече от изискваната целева стойност.

•            Делът на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане е с около 30% по-нисък от изискваното, което налага изготвянето на по-ясна пътна карта за декарбонизиране на сектора на отоплението и охлаждането.

•            Натрупаните инвестиции в обновяване през 2020 г. са с 40% по-ниски от изискваните.

•            Разходите за енергия на домакинствата бяха близо до достигане на целевите стойности през 2020 г., но последвалото увеличение на цените на енергията оказват отрицателно въздействие върху този показател. Последиците от увеличаването на енергийните разходи на домакинствата могат да бъдат значителни, особено в региони с високи нива на енергийна бедност, какъвто е ЦИЕ, където енергийните разходи на домакинствата вече надхвърлиха с 6,3% очакваната стойност за 2020 г.