Само преди седмица на големия екран излезе епичното продължение на Гладиатор на Ридли Скот. За пореден път майсторът на камерата показа защо е едно от най-големите имена в пресъздаването на исторически епоси. И подобно на първата част, сега също има в голяма степен художествена измислица. И това е нормално, защото филмът не е документален, а трябва да разкаже история, която е интересна на зрителя. В случая с Гладиатор II има обаче на няколко повече от интересни исторически сюжета. Предупреждаваме, че в текста по-долу има спойлери.

Действието се развива години след смъртта на Максимус, главен герой в първия Гладиатор. Нека припомним, че Максимус Децимус Маридий не е исторически реален, но има елементи от няколко реално живели личности в Рим като сенатор Марк Ноний Макрин, съветник на Марк Аврелий, Тиберий Клавдий Помпеян, мъж на дъщерята на Аврелий – Луцила, който получава предложение за имперския трон. Също така в персонажа му има елементи от въстанието на трака Спартак и Нарцис, който убива император Комод.

Главният герой Луций, внук на Марк Аврелий, син на Луцила и Максимус е измислен герой. Истинският Луций Вер Арменски в историята е съимператор с Марк Аврелий, не негов внук. Също така Ания Луцила е негова съпруга, а не майка.

Гладиатор II започва с бойни сцени в Нумидия, където Луций се крие под друга личност. Нумидия е обширна област в днешна Либия и Алжир, част от нумидийските племена подкрепят Рим във Втората пуническа война срещу Картаген, а други са на страната на Ханибал. В крайна сметка като благодарност Рим поверява Нумидия на Масиниса, а по-късно Картаген е завладян, унищожен и построен наново като римски град.

Генерал Марк Акаций, изигран епично от Падро Паскал, също не е историческа личност. Но вероятно има черпено вдъхновение от Публий Корнелий Сципион Африкански Старши, който побеждава Хамибал в битката при Зама през 202 пр.н.е. По времето на Каракала и Гета обаче Нумидия е римска провинция, а не във война със столицата.

Идва по-интересната част от историята. Публий Септимий Гета е римски император, заедно с баща си Септимий Север и по-големия си брат Каракала в периода 209 – 211 г. Септимий Север не съществува във филма, но е роден в Лептис Магна в провинция Либия, според официалната история произходът му е финикийски и обича източните култове. Дори издига статуя на врага Ханибал в Рим. Женен е за сирийката Юлия Домна, но по-интересното е, че синът му се казва Гета, т.е. от племето на гетите. Историци като проф. Веселина Вачкова отдавна слагат Гета в списъка с тракийски императори, връзките между Финикия и Тракия са отдавна известни на историята. Септимий Север идва на власт след убийството на Комод, което не се случва на арената като в Гладиатор I, но успява да инициира дълго управление на династията си, налагайки се след Гражданската война от 193 до 197 г. Север основа римския град Пазар Пизос, за който се предполага, че е близо до днешния Меричлери.

Противно на ролята във филма, Гета е популярен сред римляните заради милостивото си отношение, но често се кара с брат си Каракала, чието име означава тип качулат ямурлук. В поредната свада Каракала убива с късия си меч брат си Гета пред майка им. Каракала, чието име е Луций Септимий Басиан, е император от 211 до 217 г. Реално още по това време империята е на път да се раздели между двамата братя на Източна и Западна, само убийството на Гета и последващите събития отлагат това с един век до друга тракийска династия – на Константин.

Типично за балканската си жилка във вените, Каракала почита източните религии, допитва се до гадатели, преследва и убива поддръжниците на брат му. Според някои източници убива цели 20 000 души, сред които доста знатни личност и сенатори. Но пък в желанието си да напълни хазната става автор на много либералното решение за времето да направи всички жители на Рим свободни и да имат статут на граждани. Документът е познат като Едикт на Каракала. Убит е в Сирия след поредната война с партите, от телохранителя Юлий Марциал, а не от преторианския префект Макрин, както е в Гладиатор II. По пък реално берберът Макрин е организатор на заговора. Той е първият император, макар и за кратко, който идва от ниските прослойки на обществото. И също така идвайки от Мавретания има доста тъмен цвят на кожата, с което се е съобразил и Ридли Скот, наемайки за ролята му Дензъл Уошингтън. Макрин отменя терора на Каракала, а не го създава, както е във филма. Но губи войната с партите и от това се възползва вероятно силната жена по това време Юлия Меса, сестра на Юлия Домна. Внуците й са представени като незаконни синове на Каракала, по-големият е жрец на слънчевия финикийски  бог Хелиогабал в Емеса. Става император под името Антонин Елагабал, Макрин и синът му са заловени и убити в Кападокия, докато Макрин е дегизиран като куриер в опит да избяга. Всъщност от заговора му започва постепенното разпадане на Древен Рим и империята под формата, под която я познаваме. Елагабал управлява скандално, столицата става център на разгула и оргии, дори се преоблича като проститутка и вилнее нощем из бордеите. Това не продължава дълго и синът на римския сенатор Гелий Максим узурпира властта, но също за кратко, преди да бъде убит. На власт идва последния представител на Северите – Александър, който влиза в историята в графата „добри императори“ като Марк Аврелий. Управлява 13 години докато сред легионерите през 235 г. не назрява бунт, Александър Север е убит заедно с майка си от привърженици на провъзгласения от тях за император Максимин Тракиеца. На трона отново е император от тракийски произход, макар често да се определя като първия на престола от Тракия. С него започва управлението на войнишките императори. Според сборника История на императорите баща му е гот, а майка му аланка с име Абоба. Всъщност Абоба е другото име на Плиска, често историците го смятат за турско, но етимологията му е много по-древна. Истинският император Максимин няма нищо общо с Максимус от Гладиатор I, висок е почти 2,4 метра, така и не стъпва в Рим, управлява изключително жестоко и резултатът за пореден път е Гражданска война. Която води на власт друга трако-фригийска династия – на Гордиан.

И ще завършим с представените в Гладиатор II битки в Колизеума. Историците нямат данни за битки с акули, но пък  гладиаторите често са изправяни пред диви животни, сред които и маймуни. Е вероятно не във вариант като внуци на Пришелеца. Да припомним, че по това време все още дори на Балканите има маймуни и лъвове, които изчезват точно заради прекомерния лов от римляни и гърци.

Също така е реален факт, че подът в амфитеатрите е наводняван за сцени с кораби. Първата водна битка е още по времето на Юлий Цезар, когато все още не е построен Колизеума и не е на арена, а по времето на Нерон за пръв път за морска битка се използва амфитеатър, след което при откриването на Колизеума по времето на Тит има две водни битки.

Интересно също във филма е, че по сценарий битката при Саламин, решаваща в гръцко-персийските войни, е представена като троянско-персийска. Това със сигурност доста е разгневило южните ни съседи, които имат самопровъзгласило се вето над всичко, което се случва на Балканите от микенския период насам, а последните години дори си присвоиха и минойската цивилизация. Всъщност в идеята за троянците има не малка доза истина. Троя или Илион не е нищо друго, освен фригийски град, повечето тракийски владетели участват на страната на Приам в конфликта с микенците. А самият Темистокъл, предводител на гръцките кораби при Саламин, е с тракийски произход. Редица учени продължават да доказват по безспорен начин смесването на дошлото от Африка гръцко говорещо население с това на Балканите, което по късно става известно в историята под общото името траки. Но да, битката при саламин е изцяло гръцко-персийска, просто сега и братята гърци ще знаят как се чувства човек, когато му откраднат част от славна история.