Съветът по околна среда на Европейския съюз, на който присъства вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, прие на заседание в Люксембург обща договореност за пътя на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с най-малко 55% до 2030 г., съобщава БТА. Заседанието на министрите от Съвета по околна среда на ЕС е продължило повече от 18 часа и приключи в ранните часове на днешния ден, съобщават от МОСВ.

По време на заседанието е решено след 2035 г. да не могат да се регистрират нови автомобили с двигатели с вътрешно горене и ползващи фосилни горива. През 2026 г. Европейската комисия ще оцени възможностите за постигане на тази цел, като вземе предвид технологичното развитие, включително по отношение на хибридните технологии с добавка към модули и значението на жизнеспособен и социално справедлив преход към нулеви емисии.

Това е поредна крачка към забраната на колите с ДВГ, която дойде след оттеглянето на възражението на Германия. Все пак в предложението има записани редица изключения, сред които са специализирани автомобили като противопожарните. Все още обаче 5 страни, сред които и България, имат възражение срещу решението.

Съветът се съгласи да създаде и специален климатичен фонд – нов финансов инструмент в размер на 59 милиарда евро, в подкрепа на уязвими домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, за да подпомогне прехода към енергийно ефективни сгради и автомобилен транспорт.

Пакетът от законодателни инициативи е познат като „Подготвени за 55“. Споразумението е решаваща стъпка за постигане на климатичните цели в основните сектори на икономиката на държавите от ЕС.

Като се взимат предвид амбициозните нови цели до 2030 г., за страната ни е постигната обща договореност като работещо решение за изграждането на една стабилна и добре балансирана рамка, която отчита националните особености и осигурява споделяне на усилията между държавите членки по справедлив начин, коментира министър Сандов, цитиран в съобщението на МОСВ.

С постигнатите договорености по Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ) ще се осигури намаляване на емисиите парникови газове от индустрията, като в същото време се насърчи възможността ѝ за преминаване към алтернативни и независими енергийни източници. Този преход ще бъде подкрепен от съответните финансови инструменти като Фонда за модернизация и Фонда за иновации, чиито обем се увеличава и се добавят нови допълнителни сектори, които могат да се възползват от тези средства. България е една от страните, които могат да ползват средства от тези инструменти, съобщават от МОСВ.

По отношение на сектора на земеползването Съветът прие държавите членки да осигурят 15% поглъщане на въглеродните емисии към 2030 г., което в близките години също значително ще подобри управлението на земеделския сектор и почвите, което е много важно за България в контекста на адаптацията към климатичните промени и предизвикателства пред земеделския сектор.

В рамките на заседанието бе постигната и договореност по проекта на Регламент за борба с обезлесяването в световен мащаб, който цели ограничаване на процеса по влошаване състоянието на горите, предизвикван от потреблението и производството в рамките на Европейския съюз. Това е важна стъпка за намаляване на емисиите на парникови газове и загубата на биологично разнообразие.