Пътуваме с топ версията на Серия 2 до скалното светилище до с. Лиляч

Определено не бих назовал M240i с думите М2 за бедни, защото все пак базовата цена стартира от 107 800 лв. Но тази версия на M Performance винаги ме е впечатлявала с динамика и способности във всяко едно поколение от създаването й. Първоначално като М235 с цели 30 000 лв. по-евтина от М2 автомобилът определено е способен да му се опъне. Все още няма ново М2, а досегашният вариант започваше от 125 хил. лв. Разбира се, при него няма вариант CS, нито раздути калници, няма целият инструментариум на М с третиране на предавателна кутия, двигател, спирачки, шаси и диференциал. Вероятно, ако тръгнете да въртите бързи обиколки на писта, M240i ще е доста по-бавен и ще загрее много по-бързо. Но… не сме на писта. Караме M240i xDrive купе по обикновени пътища. С неравности, с трафик, с прашен асфалт. А това в голяма степен изравнява силите.

Да припомним, че когато излезе през 2015, М2 бе със същия 3,0-литров мотор с 370 к.с., а сега масовата серия M240i xDrive разполага с 374 к.с. и 500 Нм. Времето за ускорение до 100 км/ч е идентично – 4,3 сек. Реално настоящата топ версия на Серия 2 е бърза колкото предходното М2 преди варианта Competition. И има доста модернизиран дизайн. Бъбрековидната решетка е с вертикално насочени въздушни клапи вместо класическите пластини. Единични кръгли фарове правят препратка към легендата BMW 02, стоповете също са кръгли. Задният спойлер и оптимизирана аеродинамика води до повишено на задната ос с 50%. На предната ос е увеличен негативният камбър до 30`. Има сериен М спортен диференциал и задвижване на четирите колела, което е с акцент на задните. Окачването е третирано от М отдела и макар да не е като в М2, шасито е доста твърдо. Толкова, че когато включите на спортните режими се притеснявате да не излетите на някоя бабуна.

Тестовата ни кола е екипирана с елементи от каталога на M Performance Parts, които подсилват външния вид. Автомобилът се държи много по-стабилно от предходното поколение, помагат увеличените следи отпред и отзад, както и колесната база. Има балансирано разпределение на теглото между осите в съотношение 50:50 и нисък център на тежестта. Това прави управлението забавно и контролирано. Задницата тръгва и с леко отпускане на газта се намества. М240 има доста повече механично сцепление и няма презавиване през цялото време. Окачването е двойни носачи и пружини отпред и многораменно.

Но задните седалки са само за деца или много ниски хора. Ако седнете на задния ред, избирате дали да си удряте колелата или главата. Отпред е тясно, но удобно, като в М кола. Има висококачествени материали, прецизна изработка и ексклузивни дизайнерски елементи. Интериорните лайстни в новия вариант Dark Graphit matt са част от серийното оборудване. Тапицериите на вратите с новаторски трапецовидни акцентиращи повърхности, които в комбинация с опционалното вътрешно осветление са оборудвани със стилно осветление. Вместимостта на багажника е увеличена с 20 литра спрямо предишния модел до 390 литра. Допълнителна гъвкавост чрез сгъваемата серийно в съотношение 40 : 20 : 40 облегалка на задната седалка, товарният ръб е по-нисък с 35 мм спрямо предишния модел. Предлага се инфотейнмънт система на базата на BMW Operating System 7. 8,8-инчов контролен дисплей и арматурно табло с 5,1-инчов цветен дисплей като част от серийния BMW Live Cockpit. Има опционален BMW Live Cockpit Professional с 12,3-инчово, напълно дигитално арматурно табло и 10,25-инчов контролен дисплей. Навигацията е базирана на облак, а ъпдейтите са по въздуха. Разбира се, можете да пуснете смартфона си през Apple CarPlay и Android Auto, има опция за безжично свързване чрез WLAN.

M240i е автомобил, който ще ви радва през цялото време. Чудесен всекидневен автомобил, ако не искате или нямате възможност за М вариант.

Ние отидохме с M240i до скалното светилище край с. Лиляч, близо до Кюстендил. На разклона за селото в Невестино има прекрасно запазен стар мост, който все още се използва. Кадин мост е дълъг около 100 и широк около 5 метра. Архитектурата му е смесица от антични средновековни и ренесансови форми. Построен е по заповед на великия везир Исак паша през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Името идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“. Според легендата в моста е пожертвана жената на един от майсторите, за да се укрепи строежа и да се пада от буйните води на Струма. Подобни митове са стандартни за мостове и градове.

Лиляч е на 5 мин от Неделино, трябва да оставите колата в селото и да продължите пеша към светилището. Има и два черни пътя, които водят точно до върха, където има и построена църква „Свети Георги Победоносец“. Около нея няма извор или аязмо, но международен екип открива силно магнитно поле и съветва местните да построят тук църква. Имотът не е много добре поддържан, макар златната треска на туристи, идващи за Провиралището. В скалите има светилище от 5-4 в. пр. н. е. В църквата ни обясняват, че вярващите идват тук при проблеми със зачеването. Трябва да се мине под скалата три пъти, от мъжа и жената. Процепът е много тесен и определено не е за пълни хора. Височината му е 30 см, а пълзенето около метър. Което може би е препратка за това, че да си здрав, трябва да не си дебел. Легендата тук гласи, че Теодора, съпругата на Император Юстиниан I е заченала благодарение на ритуалът изпълнен под скалата. По-пълните също могат да почерпят енергия от скалата и жертвениците, които са на върха на скалата. И да си отворят една бира…