Маршрути

Пътуваме до Букелон, Лютица и Глухите камъни с Peugeot 5008

Едно приключение в Сакар и Родопите, в земите на траки, пълни с култови средища, крепости, градове, превръщали се неведнъж в сблъсък на цивилизации. Започваме от крепостта Букелон до с. Маточина, място на две паметни битки. До нея се стига по два пътя Свиленград към Сладун, откъдето следва асфалтов път в доста лошо състояние до селото. Преминава точно покрай границата и има множество гранична полиция. Както и бежанци от Азия и Африка, които спокойно ходят по пътя. Виждате крепостта на хълм от ляво на влизане в селото, след края му тръгвате по стръмно изкачване по черен път, който е проходим и стига в подножието на самата крепост. Преди това виждате останки от граничния кльон, това място е било недостъпно за посещение по време на социализма.  

Името Маточина е избрано през 1934 г. от билката, която расте в региона, преди това се казва Фикел и Фикла. Когато се качите виждате защо е избрано това местоположение за строеж на крепост, има чудесна панорама към Сакар, Странджа и Родопите, към долината на Тунджа и Адрианопол. Запазена е само средновековна кула от ХII-ХIV в., височината достига 18 м и е изградена върху останки от античната стена. Около кулата има разкопки, които тепърва ще изваждат на светло историята на крепостта.

Тук през 378 г. е Битката при Адрианопол, решителното сражение в Готската война, в която римските легиони претърпяват катастрофално поражение, а римският император Валент е обграден и убит от настъпващите готски войски, което се случва за пръв път в историята на империята. Интересното е, че в българските земи загива и Деций Траян. Все още историците спорят къде точно е убит Флавий Юлий Валент, като това най-вероятно се случва във вила Армира до Ивайловград, но за нея по-късно.

Втората голяма Битка при Адрианопол е и една от най-известните в българската история. На 14 април 1205 г.  цар Калоян съкрушава рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и това е началото на края на Латинската империя в пределите на Византия. Точно тук е заловен император Балдуин IX Фландърски, вероятно изкарва една нощ в плен в Букелон, след което е отведен в столицата Търново, където по-късно е убит. Точно в гористите местности на Сакар и Странджа е погубен цвета на френското рицарство, очаквано в засада от българската пехота и подмамено от куманската конница. Тук загива Луи дьо Блоа, претендент за короната на Франция, а кралската му фамилия никога не се възстановява от тази загуба.

Ако имате време, наблизо са разположени две скални църкви. В Маточина и Михалич. Също така има и множество тракийски долмени. Сакар е една от най-непознатите и неизследвани планини у нас.

Оттук продължаваме към Свиленград, където си заслужава да видите мостът на Мустафа паша, строен от османския архитект Мимар Синан от 1512 до 1529 г. Мостът вече е само пешеходен, за да бъде запазен, но може да спрете колата наблизо.

За приключението използваме обновеното Peugeot 5008, което служи вярно през целия път. Дизайнът е свеж, има изцяло LED фарове и стопове, опция за 7 места и достатъчно висок клиренс за офроуд. Отвътре салонът използва концепцията i-Cockpit, в която всичко е ориентирано към шофьора. Има 12,3-инчов дисплей на арматурното табло, който може да конфигурирате както пожелаете. И 10-инчов сензорен екран за управление на функциите на централната конзола. Дори има и режими Normal, Sport и Eco, но в спортния не получавате кола от Дакар, а малко по-стегнат волан и повече шум от мотора. В еко пък имате ограничени възможности на мотора. Огледалото за обратно виждане е без рамки, багажникът огромен с обем от 780 до 1940 литра. Има дори Night Vision, ако решим да изкараме някой лев от бежанците и ги качим, след което бягаме от граничната полиция. Системата вижда всичко на 200 метра напред, така че няма да ни трябват фарове. Дори няма да се налага и да караме, защото адаптивният круиз контрол следва дистанция зад колата отпред. Също така има Advanced Grip Control и 4 режима – Normal, Snow, Mud и Sand, както и Hill Assist Descent Control. Всичко това ще влезе в употреба на изкачването към крепостта Лютица, но преди нея е Мезек, до която се стига по перфектен асфалтов път.

Намира се на възвишението над селото по пътя за връх Шейновец, където също има останки от тракийска крепост. В средновековното съоръжение има и отбранителна кула, изградена по времето на Студената война и точно там има забито българско знаме. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г., но тогава ги достига участта на почти всички крепости у нас. Използвани са като камъни за строеж, в случая на турски казарми в Свиленград. Мястото е обновено и консервирано с проект от 2007 г.

Южно от крепостта е Мезешката гробница, която е абсолютно задължителна за посещение, защото е една от най-големите в България. Тук през 1908 г. български селянин открива бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 кг, но е изнесена към Истанбул. А негова реплика може да бъде видяна в Археологическия музей в София.

Гробницата при Мезек е запазена изцяло в оригиналния си вид. Влиза се през коридор-дромос с дължина 20,65 м и широчина 1,55 м, следват две правоъгълни преддверия и накрая кръгла погребална камера с каменен саркофаг и две каменни корита. Намерени са множество предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково.

Оттук включваме навигацията на системата на 5008, която има Apple CarPlay и Android Auto. Време е и за зареждане на телефоните. Следва повече от час път към Ивайловград по изключително красив път с много завои, който на някои места е доста неравен. Преминава се покрай живописния язовир Ивайловград. Преди Ивайловград е село Хухла, където има легенда за подземен град под хълма, където е параклиса Свети Илия, подобно на множество други жречески места в България, където има светилища под църква с името на светеца, запасил спомен от култа към Слънцето и Хелиос. Но подземия на хълма за момента не са открити, поне не официално. До върха се стига по каменист път, който не е никакво препятствие за 5008, дори на дъжд. Наблизо, но по много по-тежък път е крепостта Родостица в местността Балък дере. Откритите ценни артефакти са изложени в историческия музей в Ивайловград.

В посока юг е вила Армира, която сега е затворена за ремонт. Пореден. Но реалната причина е практиката на местната община да провежда сватби тук след дългата реставрация. По време на тези партита гостите стъпват върху вековните мозайки, очевидно без да мислят за поколенията, дори своите, не бъдещите, защото навсякъде в заведенията в Ивайловград се пуши като за последно. Скандалът се разрази преди години, след публикувани снимки и сега общината не може да разчита на средствата от туристите. Въпреки че може да разгледате красивите мозайки отвън през витрината. Като цяло отношението на Ивайловград към безценните туристически обекти на негова територия е като на населението му към здравето. Пълно безхаберие и завидно желание към унищожение и самоунищожение.

Тук няма много комфортни и приятни места за спане и ще трябва да се задоволите с качеството на соц. хотел. Пътят към Лютица е прекъснат с огромен ров в една от крайните махали и трябва да заобиколите. Ако карате по-бързо в тъмно, може да попаднете в рова. Все пак на някой управник му е хрумнало да положи асфалт в някаква част от пътя. Табелките за Лютица варират в километрите и не им вярвайте. Според една от тях следва само 4 км офроуд изчакване, но реално са 8. При това тежък в някои участъци с големи камъни, донесени от наносите по време на валеж. Peugeot 5008 обаче е безупречен боец. Реално единственият французин, който не бе сразен в тази планина, защото Лютица е ползвана от Калоян като главна крепост от царя за Битката при Адрианопол. Крепостта е съществувала от 9 до 14 век. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Нарича се още Мраморният град, макар трудно да разбирате, че белите стени са от мрамор. Черният път води точно до крепостта, реално няма и къде да обърнете колата, ако се откажете и решите да продължите пеша.

По пътя до крепостта се преминава покрай Атеренския мост и Атеренска река. Има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен, но повечето са недостъпни. Във вътрешността са разкрити две църкви, а около крепостта има следи от външен град. Мястото е било обитавано от късната бронзова епоха.

Оттук поемаме обратно към Хухла и язовир Ивайловград към Глухите камъни, сред най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи и България. До главния път може да оставите колата си, ако не ви се ходи има черен път в добро състояние до беседка в подножието на комплекса. Има над 200 трапецовидни издълбани ниши, скални блокове, провиралища, дори църква от 5–6 век на върха, където е водохранлището. Интересно е, че в скалната ниша до църквата има поставени икони, свещи и минерална вода. Очевидно не от кмета или управата на Ивайловград, а будни българи, които ценят историята ни и не са изгубили човечност.

Ако имате време, може да се опитате да намерите крепостта Ефрем, описана през 1206 г. Жофроа дьо Вилардуен, историограф на Латинската империя и маршал на Шампания и Романия, който съобщава, че след като следвали Калоян в продължение на пет дни „устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)“. Намира се на връх „Света Марина“, което също не е случайно. Към светицата Марина преминават езическите култове към Деметра и богинята майка. Но останките от крепост са само няколко камъка, за които си личи, че са от изкуствен произход.

От Глухите камъни се връщаме пак към язовир Ивайловград и тръгваме към Маджарово. Съветваме ви след Бориславци да хванете левия тесен път покрай река Арда, за да се насладите на меандрите й. Пътят е неравен, но без дупки, няма движение и безспорно един от най-красивите за каране в България. Иска ни се да минем няколко пъти по него. Около Маджарово има кромлех и долмени, до Долни Главнак е най-известният, но ние тръгваме към Пчелари и тракийското светилище там. Масивът Кован кая е разположен на самия път, има издълбани ниши и пещера, която е лесно достъпна. За гробницата Кара ин трябва да вървите по черен път, местоположението като по чудо на Google maps е точно. За разлика от това на пещерата Гоук ин, до която ви води по доста разбит път и накрая осъзнавате, че сте над нея и трябва да се върнете. Все пак може да се разходите до ръба на скалата, където също има останки от крепост в местността „Каябашъ“. За пещерата Гоук ин се стига след отбивка вдясно от асфалтовия път веднага след моста, на който стоят гранични полицаи.

Оттук изборът ви е към Шейтан дере и водопадът на сътворението или към Хасково и Александровската гробница, която избрахме ние. Пътят между Зимовина и Стамболово е чисто нов и тесен, чудесен отново за каране и много живописен. А до гробницата се строи нов асфалт, има знак за забранено преминаване с изключение на местните, но ние минаваме. Преминава се през село Узунджово и църквата „Успение Богородично“, най-голямата селска църква в България и преустроена от джамия през 1906 г. Не са много случаите на подобно преустройство, а друг е „Свети седмочисленици“ в София на мястото на Черната джамия, строена от Синан. Гробницата е от 4 век пр.н.е. и една от новооткритите у нас, с уникални стенописи. Подобно на Казанлъшката не е достъпна за туристи, за които е направено точно копие. Но в него няма как да усетите енергията на мястото и камъка.

,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.