Едно от прекрасните неща на пътуванията без много-много предварително четене е, че не си създаваш илюзионни картини за това какво ще видиш. Тук идва и проблемът с очакванията – ако ги нямаш, шансът да се разочароваш е много по-малък. Пълното потапяне в атмосферата е за предпочитане, както и животът по улиците. Андалусия в Испания може да предложи всичкото това, че и повече. Ще ви разведа за кратко из Ма̀лага, Севиля и Марбея, макар, че и Фуенхирола, Кадиз, Херез, Ронда и Ко̀рдоба заслужават внимание.

Всичко започна спонтанно: на морето чувам великолепна песен, Shazam казва, че това е Concha Buika – No Habrá Nadie En El Mundo. Разкошен глас, достоен за Грами и характерен акцент от Майорка. Казах си: така ли звучи Андалусия? Това невинно объркване на Балеарско море с Costa del Sol ме отведе на прекрасно място. От там се роди идеята за тази троица градове. Преди това всеки регулярен пътешественик вероятно би избрал Валенсия, Мадрид и Барселона – точно както и аз направих, и те си имат своите предимства и достойнства.
Полет София-Малага за около 3 часа и половина и се озовавате на 22 слънчеви градуса през октомври, в рязък контраст с намусената сива българска столица. Климатът в Андалусия е типично южен: средните температури са високи, което обуславя и съществуването на пустиня в Алмерѝя и планинската верига Сиера Невада.

Малага е туризъм, барове и живот

Разкошен град, с две думи. Има си и море, Алборанско. Носи чудесни течения и солена вода от Атлантическия океан, но най-вече носи плажни усещания и чувство на курорт. Все пак, Costa del sol или Испанската Ривиера. Паралелите с френската такава са неизменни, но и ненужни – Малага има свой собствен стил и отпечатък. Всичко тук е easy-going: чудесен израз за лежерен, лесно случващ се начин на живот. Градоустройството е просто ненадминато за региона – равни тротоари (сред нещата, които правят болезнено впечатление на един софиянец…), естетика, вградена във всичко, чудесни улични графити, много зеленина и сянка, удобства за хора в неравностойно положение. Последното ми наблюдение е болезнено в сравнение с България – хората в инвалидни колички са навън – наравно с останалите, защото там им е мястото, и местните са се постарали да се чувстват максимално комфортно. Цялата подредба на града е силно логична, красива и е лесно за придвижване. Масово се шофира на две колела, велоалеите са ясно очертани, има улици само за мотопеди.

Има много църкви, параклиси и катедрали. Бога ми, тук е лесно да си религиозен. Бог и Санта Мадона са навсякъде. Изключително красиви постройки, често служещи за събирателна точка на местното общество, с присъствие на военни хорови оркестри по време на празници. Като казах празници, отново уцелих такъв – Националният ден на Испания, Dia de la Hispanidad. Отлично настроение, украса по улиците, приповдигнат дух. Усмихнати и добре облечени хора се впускат в поредното социално събиране, украсено с шумни разговори до късно. Тук режимът на деня е по-особен – градът се разбужда някъде след 09:00, следобед наистина има сиеста, след това отваряне на магазини и барове до късно вечерта. Местата, които продават занаятчийски сладолед, работят до 2 през нощта. След това всички спят до към 10:00. Сутрин можеш да срещнеш само хората, които имат кучета (такива има доста) и тези, които чистят купона от предната нощ, за да започне нов такъв. Улиците се мият и е доста чисто като за толкова туристически град.

Плажът La Malagueta е отлично място да разпуснете качествено върху необичайно тъмен пясък, но пък с чудесна гледка и всички удобства. Има палми, сянка, шезлонги, барове и играещи плажен тенис. Тотално декадентско настроение. Преди плажът има отлична улица до пристанището, пълна с магазини и ресторанти, на която е просто удоволствие да прекараш време. До там се стига през голям, добре поддържан парк, който е в подножието на крепостта Алкасаба – една от местните забележителности. По повод магазини и прочее места за харчене на пари – всички продавачи са безкрайно любезни, говорят много – характерно за местните – и обясняват. Никой не ми се нацупи, че идвам в 13:00 преди сиестата. Calle Larios е едно такова място, улица като мол, но по-красиво и на открито. Тук всичко е мислено да може да бъде на открито, просто климатът го предполага.

Марбея- перлата на Costa del Sol

Бях чувал, чел и виждал разни неща за Марбея. Както често се случва, на живо е доста по-хубаво. На един от централните им площади има скулптури на Далѝ. Като погледнеш от високата част надолу, между палмите се вижда плажа и морето. Зад гърба ти има чудесен парк с дебела зелена и прохладна сянка, тапас, вино вердехо и студена сангрия. Преди да стигнеш до там, обаче, се минава през чудесните им предградия, които са като луксозни хотелски комплекси, или като корици на Architectural Digest. Паркирането в Марбея е със следният режим: зони с предимство за местните, места за гости (малко) и платени подземни паркинги (много). Последните имат цени на минута, като средно ти се пада около 2 евро на час, в Avenida del mar, например.

Плажът не е нещо особено, а водата е студена за продължително къпане, но е спокойно и чисто. Рядко някой ти продава шалове, имаш стандартни шезлонги и чадър (около 15 евро), характерния графитен цвят на пясъка (заради това се понагрява…) и неизменно слънце плюс барове. Но няма кич, няма и шумотевица, някак всичко е доста спокойно – или поне през октомври е така. Околните плажове на Пуерто Банус и Торемолинос също си заслужавали, но не стигнах до тях.

Марбея е доста голямо място, с индустриална и жилищна зона, с бизнес част и с исторически център. Прави впечатление, че всичко е доста подредено, с малки и чаровни изключение за така характерния Centro Historico . Ексклузивно пешеходна зона, историческият център прилича повече на гръцки остров от Цикладския архипелаг, (разбирайте Миконос), отколкото на Испания, но хей, Брегът на Слънцето е истински конгломерат от култури. Красиви чисти улици, преплетени в цветя и пищна растителност, тълпи хора, обсадили сянката и столовете, и озни приятен жужащ звук на живия град. Редуват се малки местни бутици и такива, чиито имена нямат нужда от реклама. Извън този оазис на натуралната естетика започват отдалечените квартали със скъпи вили и частни басейни.

Севиля – ‘coolture’ shock

Правим скок към централната част на Андалусия – Севиля – която е и столицата на автономната област. Тук вече градското взима връх, и се озовавам в павирания център на един много оживен мегаполис. Улиците на Севиля ми предлагат предизвикателство: да прекарам кола, широка 1.80м през две стени на разстояние от около 1.90м една от друга. Тук няма джипове, няма и джетове – морето е на 2 часа и 30 мин път. Градският център е ад за автомобили, за това повечето хора са с Vespa или подобни, а аз имах шанса да направя панорамна обиколка през еднопосочните улици, гъмжащи от хора.
Мотопедите имат много смисъл: 12-ти октомври, тук е 28 градуса в 15:00 часа. Отново всички са навън, пият се всевъзможни напитки и се водят оживени разговори.

В Севиля има много какво да се види: бившата кралска тютюнева фабрика – великолепна стара сграда, днес дом на университет, прелестния квартал Триана, двореца Алказар, в който можете да се изгубите – и заради щедрото пространство на зелените му градини, и вероятно загледани в детайлността на интериора. Голямата атракция на Севиля, поне според мен, е Катедралата с главно К. Catedral de Santa María de la Sede – великолепно творение на човешкия гений. Четвъртата най-голяма църква в света и най-голямата готическа такава. Ако не броим кулата Жиронда (105м), таванът стига до около 42 метра. Вътре има невероятни неща, като един огромен параклис, Capilla Mayor. Олтарът е с размери около 60 кв. м. Той е изцяло дърворезба, с красиви сцени и позлатена повърхност. Съвсем наблизо е и гробът на Христофор Колумб – ковчег, носен от четирима рицари.
Следват огромна картина с размери 6х8 метра – близо до средния размер на апартаментите в Севиля. Частта с тръбите на органа, неизменен елемент от сакралната архитектура на готиката, е отлично вплетена в интериора. Това място не може да ви остави равнодушни, и е силно препоръчително да се види на живо. Няма снимка, която може да предаде мащаба на това място по правилния начин.

Отвъд каменните стени на катедралата ви очаква още естетика, този път съобразена с климата – доста вода, зелени растения и сянка. Стандартно има по един фонтан на почти всяко кръгово кръстовище. Площадът на Триумфа, където е катедралата, граничи с “еврейския квартал” – Santa Cruz. Прекрасно и чаровно място, богато на еврейски символи и прилежащите им църкви, красиво боядисани къщи, и доминирано от занаятчийски ателиета, в които има истински интересни творение, а не просто сувернири за туристи. 10 минути по-късно се намира и една от четирите им големи търговски улици, където всички магазини се помещават в красиви сгради – Calle Sierpes. Тук е доста оживено, градът ври и кипи. Улични музиканти, доста полицаи, продават се билети за лотария. Често всичкото това е преплетено с mudejar и характерни неща за арабската култура.

Като казах “култура”, тя блика отвсякъде в Севиля. Дали ще е Главният архив на Индиите – документално хранилище което съдържа ценни документи за историята на Испанската империя или поредната изложба на фотографии, или пък по средата на парка нещо кръстено “Експозиция, посветена на чуждите култури в Андалусия”. Културата и естетиката за залегнали дълбоко в това силно автентично място, което очевидно смята да поддържа духа си. Между другото, всичко наоколо е испанско – твърде малко надписи на английски, испански банкови институции, гордо развятото им знаме с повод и без повод, и като един красив завършек имаме фасадата на музея на изящните изкуства.
Само едно изречение за Las Setas или Metropol Parasol: отдолу е по-интересно отколкото отгоре, но несъмнено впечатляващо инженерно постижение от хиляди тонове финландска бреза.

Шофиране / пътища

Няма начин да не спомена и пътищата. За около 600 изминати километра извън града, нямаше нито една драма, проблем, дупка или нещо, което да предизвика разсейване или инцидент. Отлична маркировка, чудесен асфалт, 120 км/ч максимална скорост. Имате опции за платен и безплатен маршрут. Знакът за неравности по пътя всъщност се отнася за слабо забележими издигания на повърхността. Далеч съм от мисълта, че навсякъде е така, но това видях. Нито една кола с вдигат капак в аварийната лента (някъде е отделен път), нито един полицейски пост, камерите са означени добре. Като цяло наблюдавах доста дисциплинирано шофиране, дори и в града. Там виадуктите отначало идват объркващи, но после се свиква, както и с факта, че някои кръгови не са с предимство, когато влезеш в тях. С една дума: препоръчвам. Открийте Андалусия и ще се очаровате.

Още от мен в Instagram – https://www.instagram.com/kiril_varbanov