Лоши момчета

Караме абсолютната машина за трак ден BMW M2 CS

Внимавай, защото си с къп гуми. Казва служител на BMW, докато натискам привлекателния стартов бутон. Да, няма да ходя на състезание му казвам. Притеснен е, защото не сме на писта, а в Германия. Където традиционно е студено. Но в този ден има необичайно за страната явление, наречено слънце. Асфалтът обаче си остава сравнително студен и няма да предизвиквам съдбата като карам CS на ръба, защото маршрутът на теста преминава през селски пътища около Мюнхен с много предизвикателни колци, на които могат да бъдат изписани имената на много шофьори на BMW.

М2 е еманацията на всичко, което BMW прави в историята си. М3 и М4 вече са пистови оръжия, имат огромно сцепление, изчезна забавната задница и поведение, което може да те хвърли във всеки един момент в канавката. А М5 е семеен автомобил. На М2 се пада честта на продължи онази традиция, която създаде милиони фенове през годините. И версията CS е абсолютната машина, разположена над M2 Competition като последна крачка преди състезателната кола. Реално това не е всекидневен автомобил, а пистарка за трак дни и забавление на места, на които няма много полицаи и камери за скорост.

Само го вижте. Вентилиран издут капак от карбонов полимер, сплитери, дифузьор, заден Гърни спойлер и покрив. И великолепна боя Misano Blue. 19-инчовите джанти са олекотени и тежат 9 кг отпред и 10 кг отзад. Гумите са Michelin Pilot Sport Cup 2 245/35 ZR 19.

Мощността е 450 к.с. от туин-турбо 6-цилиндров мотор, с 40 к.с. повече от BMW M2 Competition. Окачването е адаптивно с третиране от М отдела, адски твърдо в спортните режими. Дори в комфортен автомобилът е като в картинг. Кораво шаси, натегнат волан, бучащ двигател, който започва да свири мюнхенска симфония когато активирате трите нива на предавателната кутия. На Sport+ има най-кораво шаси, но и адски много сцепление. Макар гумите да са къпови. Тялото ви усеща всяка една неравност на пътя, изпитвате я в ръцете и дупето, а на поредната и сърцето започва да боли. Когато обаче пътят става стъкло, забавлението започва.

Дисковете и спирачните апарати са огромни, 6-бутални отпред и 4-бутални отзад. Карбоновата система успява да спре колата на мига. Автомобилът има Active M Differential с електронен блокаж, но все ако изключите системите за сигурност веселбата става като от едно време. С разликата, че скоростта е много по-голяма. Но дори с включено DSC в спортен режим и M Dynamic Mode (MDM), получавате известен ъгъл приплъзване, след което задницата се прибира.

Максималната скорост е ограничена на 280 км/ч. Всъщност се опитвам да проверя това на зоните на аутобаните, които са без ограничение. За съжаление са твърде кратки и с много график, за да успея. Стигам до 250 км/ч за няколко секунди, но трябва да върна заради ограничение или трафик от други автомобили. Все пак е похвално, че останалите правят всичко възможно да ме пуснат, чувайки ръмжащия звук зад тях.

И докато съм в трафик разглеждам салона. Алкантара, олекотени детайли, червен шев, олекотени седалки. Място, в което се чувствам чудесно. Не може да стане по-добре. Всъщност може. Настигам човек от нашата група с М2 Competition и можем да се насладим на тандемна симфония от ауспусите. И да направим чудесни снимки. На близката отбивка.  

Предавателната кутия е 7-степенна М с двоен съединител, която спринтира от 0 до 100 км/ч за 4 сек. Тук е нужно да отбележа, че има и 6-степенна механика като избор, което се случва за пръв път в CS. Може би трябва да се измисли някаква дума, която да обяснява връщането на предавките в CS и подобен тип автомобили. Което трябва да се предписва от докторите при наличие на депресия. М2 определено лекува това. Както обичаме да кажем, не можеш да си купиш щастие в пари, но винаги можеш да вземеш спортна кола, а не сме виждали нещастен човек в спортен автомобил.   

Categories: Лоши момчета, Мобилност

Tagged as: , ,

Вашият коментар?