От вчера автомобилната ни общественост е потресена от отказа на орден Стара планина за Илия Чубриков в резултат на публикация в „24 часа“. И виждам обвинения във всички посеоки. Ето всъщност каква е истината и какво се случи.

Отказът дойде още през януари, след като повече от половин година документите се придвижваха през институциите. Първо с писмо от АФБ до Министерството на спорта, след което проверка за съпричастност към Държавна сигурност, която не откри нищо, отново връщане на документите в спортното министерство и изпращане към Министерски съвет. По Закона за ордените и медалите това е органът, който предлага имена, а Президентът има формална роля да ги връчи. Просто да назначи дата кога да се случи, когато се съберат няколко кандидатури. Незнайно защо главният секретар на Президенството обаче – Димитър Стоянов, връща кандидатурата на Илия Чубриков. Писмото, с което разполагаме, показва, че реално дори няма отказ, а насърчаване за ново предложение. И не става ясно дали за нов орден на Илия Чубриков или за напълно нова кандидатура. Това е официалната част.

По наши канали разбрахме, че Димитър Стоянов е бил против награждаването на спортисти с орден Стара планина, защото така „значението му било девалвирало“. В същото време миналата година орденът получава Христо Меранзов за заслуги в областта на спорта, в случая вдигане на тежести. Категория, която в последните години произвежда само новини, свързани с допинг. Сега, остава загадка защо Президенството и Димитър Стоянов отказват ордена на Илия Чубриков при положение, че отказ може да дойде само от Министерски съвет, а Президентът има парадна роля. Но точно няколко седмици след отказа премиерът Бойко Борисов нарече същия главен секретар с думата – „келеш“, по повод други скандали, които доведоха до обявеното от Президента Румен Радев сваляне на доверие към правителството. Но както и отговори тогава Борисов – „той никога не го е имал, за да го сваля“. Със същия маниер Димитър Стоянов отказа орден на най-голямата легенда в автомобилния спорт на България, макар да няма право за това. А Чубриков стана явно жертва на война на институциите. И се обиди страхотно на държавата като цяло. Защото за него тя няма цвят, не се дели на ГЕБР, БПС и ДПС, карайки и рискувайки живота си, го е правил от името на България, а не дадена политическа сила.

Мога само да гадая и дали отказът е дошъл в резултат на лобизъм за някоя от другите кандидатури или се е случило друго събитие. На 4 март 2020 Президентът направи предложение към Министерски съвет за удостояване на генерал Андрей Боцев с орден „Стара планина“ първа степен, посмъртно, в резултат на кончината му на 27 февруари.

Идеята за кандидатурата се роди още в средата на миналата година с оглед предстоящото издаване на нова биография на Илия Чубриков и навършването на 85 г. През 2015 г. пилотът издаде сам автобиография „От Габрово до Монте Карло и нататък“, която подарява на приятели и вече няма останали бройки от нея. Новата книга бе с планиран тираж над 1500 броя и с продажба по книжарниците, но за момента проектът е в застой поради отказа на ордена и ситуацията с коронавируса.

Ето и фрагмент от все още неизлязлата книга, която определя много от характера му: „Изненадвах се даже, че ме пускаха да се състезавам в чужбина, защото знаеха за роднините ми в Германия. Видяха обаче, че не съм невъзвръщенец. Никога не съм искал да избягам. Видях, че няма как да получавам това, което имат западните пилоти и да бъда на едно ниво с тях, ако реша да избягам. Например побеждавах чехите с YAWA, но те не ни обръщаха внимание и си гледаха техните пилоти. Дори това бе амбицира още повече да направим нашите мотоциклети „Балкан“ и да им покажем, че може да си победим и с наши машини. Борех се за българските неща. Затова направихме школи, наши мотори, след това с колите производство. Ако бях отишъл зад граница всичко това нямаше да го има.“ Главният секретар на президента много добре знае какви са постиженията на Илия Чубриков, но явно не му се струват достатъчно значими.

Видях и коментари на зрели хора, които не бяха наясно с постиженията му. Ето част от тях, защото за всички, ще ни трябва цяла книга, а тя всъщност е готова и само чака времето си.

Илия Чубриков е активен състезател от 1956 до 1990 г., един от едва трима в историята шампиони с мотоциклет и автомобил. Той е пилотът с най-много победи извън България.

Има участия в над 160 автомобилни и над 50 мотоциклетни състезания. Печели 19 международни генерални победи и над 30 подиума – на четири колела в различните дисциплини – рали, писта и планинско.

Той е първият българин с победа и златен медал в кръг от световен шампионат по мотокрос – през 1956 г. в Германия, след което отново записва победа и златен медал в Рига, Латвия, през 1957 г.

Илия Чубриков е треньор на националния отбор по мотоциклетизъм в продължение на десет години – от 1957 до 1967 г.  От 1988 до 1990 г. участва в 19 кръга от европейския шампионат по планинско в група В, става европейски шампион в група В през 1990 г.

Носител е на два призови плакета от FIA за Топ 3 за 1989 и 1990. Първият българин с приоритет А (20-те най-добри в света) в световния рали шампионат на FIA.

Победител е в рали „Трансбалкания“ 1967 г., печели първото рали „Златни пясъци“ през 1971 г. – сега рали „България“ и 36 г. е единственият българин с подобно постижение.

Победител е в тежкото рали „Руска зима“ и първи чужденец с победа в състезанието. Става шампион на рали на Източния блок през 1976 г.

Печели рали „Средиземно море“ през 1978 г. дълго над 13 000 км.

Взима 400 купи, почетен гражданин е на Габрово, заслужил майстор на спорта и почетен член на СБА. Заводски пилот на Renault и лидер на състезателния отбор на „Булет“ – производител на „Булгаралпин“ и „Булгаррено“ в Пловдив. Единствен чужденец поканен официално сред френските заводски пилоти на Renault по време на честването на 60-годишнинта на Alpine в Диеп.

Атанас Марков

Главен редактор на Eurica.me