Outdoor/Indoor

Играчки за пораснали деца

BRP Maverick Sport е за фън, Traxter за работа, сетете се кое избрахме

Сядам в УТВ-то на BRP, гледайки съм АТВ  върху което е седнала дълга фигура сякаш е не човек, а Аватар. Ще ни води един от най-добрите ни мотористи Теодор Кабакчиев, а аз мисля за кръстопътя, на който се намираме. Не в буквален смисъл. Бъгитата се превръщат за АТВ машините това, което е лаптопа за печатните машини. Прави всичко като тях, плюс още много друго и е далеч по-безопасен. Това го доказахме, но за това малко по-късно.

Тестът е на играчки за пораснали деца. Само така мога да определя Maverick Sport и Trail Sport, докато Traxter има цел и способности да направи революция в работата по горите и пресечените местности. Събитието на BRP е първото международно за българския представител „Зундерт Екстрийм“, а за място, с което да блеснем пред чужденците е избран курорта Дюни. Тривиално? Само вижте гледката от високото било до морето, от което се открива приказна гледка съм вълните и близкото езеро. Не сте в Норвегия, това е България и е един от най-впечатляващите и непретенциозни пейзажи у нас, които съм виждал. Никога не бих предположил, че тези хълмове крият тази неземна красота, въпреки че съм минавал по крайбрежния път стотици пъти. Но първо, да стигнем до върха.

До мен е украински колега, който е впечатлен от наличието на магистрала от София до морето и казва, че няма нещо подобно в неговата страна. Точка за нас. При това в неговите очи сме най-бедната държава в ЕС. Отнемаме точката и резултатът е равен. Сядам първо в Maverick Trail Sport, бъги, създадено да раздавате газ по трудни терени. Управлението е изключително лесно. Воланът малък и втвърден, за да контролирате лесно шасито. Целият интериор, естествено, е открит, но има малък панел, който играе роля на врата за задния ред седалки, докато тези отпред са защитени само с мрежа. Арматурното табло е електронно и ново, както бутоните за управление на централната конзола. От тях се избира дали да карате на задно предаване, 4х4 или в спортен режим. Стартирането е с контактен ключ, трансмисията автоматична.

Най-голямата новост в Maverick Sport е 60-инчова широчина (152,4 см), или с 10 инча повече. Мощността е 75 к.с. и 100 във варианта 1000R, които го правят идеален за преминаване през горски пътища и издълбани канали. В добавка получавате и една година без необходимост от поддръжка. Увеличеният габарит във версията Sport идва с по-дълги триъгълни носачи, удължени оси и спирачни връзки. Окачването е настроено с повече спортен елемент, а колесната база достатъчно дълга, за да осигури и преминаване в по-тежки терени.

За тях има Dynamic Power Steering, система, която помага управлението в зависимост от терена и скоростта. При ниска скорост електронен асистент помага с по-лек волан, а при висока го втвърдява. Така освен сигурност получавате и по-малка физическа и психическа умора.

Теренът ни обаче повече тормози с прах. Въпреки професионалните очила, очите ми са пълни с фин пясък и едвам виждам. Все едно сте в мъгла с нулева видимост. Единствено светлините от стоповете на спирачките отпред ме ориентират къде е пътят. Проблемът е, че не знам какво има отдолу. В най-добрия случай само земя, в лошия може да срещна камък, дънер или дупка. Не е оферта който и да е от вариантите. Затова решавам да върна малко и да изостана. Сигурността преди всичко. Групата ни събира добра скорост и правим няколко изкачвания до величествената гледка, а на последното с Maverick обаче имаме две обръщания. От никаква скорост при обратен завой. Гледката да видиш обърнато пред теб УТВ е особено странна, но веднага изскочих, за да помогна на колегата. Предпазния колан бе свършил чудесно работа, бутнахме УТВ-то и то продължи. Това се казва чудесна машина. При това без никакви одрасквания на купето или счупени елементи. Явно са направени много качествено.

Но на втория ден проблемът от прах се превръща в кал. Единственият дъждовен ден в месеца прави трасето да прилича на кадрите от „Кемъл Трофи“. И вече започва да ми липсва прахта от вчерашния ден.

Maverick Sport използва система 4х4 – преден самоблокиращ диференциал Visco-Lok QE 4WD и автоматична вариаторна кутия QRS CVT, които работят заедно със задния диференциал за оптимални обороти. Колесната база е  90,6 инча или 230 см, а джантите 12-цолови, върху които са обути гуми Maxxis Bighorn 2.0. С клиренс от 30,4 см спокойно може да преодолявате трудни терени, а ходът на амортисьорите  Fox 2.0 Podium отпред и отзад е съответно 29 и 30,5 см. Карахме и вариант без тях във версията 800 куб. см с 55 к.с. и определено има голяма разлика.

Can-Am се гордее, че моделът предлага най-голямо пространство в кокпита от всяка друга 60-инчова машина. Седалките се регулират, както и волана. Имате на разположение цели 100 допълнителни аксесоара, с които може да индивидуализирате четириколката по индивидуален вкус.

Говорейки за следа, изпитахме и Maverick Trail Sport, същият модел, но с много по-къса платформа – 127 см. Съобразен е за тесните пътеки в САЩ. Може да няма толкова голяма стабилност, но пък се промушва много по-лесно от по-широкото шаси на Sport.

Но най-голям работяга е Traxter. Тук фокусът е изцяло друг. Все едно от спортна кола съм се качил в бордови камион. Газта вече не е чувствителна, тръгването е по-плавно, спирането също, воланът е лек, това е машина за работа, а не раздаване на газ в гората. Изненадан съм колко проходим и функционален е Traxter. Отзад можете да слагате кутии с инструменти, имате безкрайни опции за товарене или теглене. Дори можете да закачите рало за сняг с големина 72 инча. Клиренсът е 28 см и отвън не изглежда така чудовищно проходим, но геометрията на пода е така съобразена, че можете с лекота да минавате през големи коловози и пресечени местности, разбира се, използвайки значително и мозъка си, за да не попаднете в трудна ситуация.

За моделната 2020 Traxter има нова предна и задна броня, окачване. Версията HD8 разполага с 800-кубиковия Rotex двигател с 50 к.с. Може да дърпате 1134 кг, а задният диференциал има режим Turf. Ако е необходимо имате и режим Eco, който редуцира мощността и вредните емисии. Да, въпреки че BRP отрича скоро да предстои електрификация на гамата, вече видяхме няколко концепции с изцяло електрическо задвижване като джетове и скутери. Ясно е, че не е въпрос на това дали, а кога ще се случи. Няма как при електрифициране на света и победоносно идване на електрическите коли в гората да останат бучащи бензинови двигатели. Естествено, че Русия, САЩ и Азия ще се предадат последни, а първите УТВ и АТВ с електротяга ще са за пазари като Скандинавието, но след това трендът ще завземе света. Нищо по-сигурно от това, макар и да не е толкова скоро.

Categories: Outdoor/Indoor

Tagged as: , , , ,

Вашият коментар?