Разкриваме сходството и вековна традиция в изграждането на храмове по Средиземноморието и Балканите

Има ли прилики между мегалитните комплекси в Малта, свещеният кладенец край село Гърло, Бузовград и тракийските светилища? Очертават се няколко повтарящи се теми при сравнението им- контролиран достъп, разграничаване на обикновените участници от посветените, религиозните или ритуалните специалисти, има символичното пътуване.

Възможна дългосрочна архитектурна традиция? Важно е да не се предполага пряка приемственост между тези традиции, но тя продължава без прекъсване в продължение на хилядолетия.

Мегалитните храмове на Малта заемат уникално място в европейската праистория. Построени между приблизително 3600 и 2500 г. пр.н.е., те са сред най-старите свободно стоящи каменни паметници в света, предшестващи както големите пирамиди на Египет, така и повечето от известните мегалитни паметници на Западна Европа. И все пак те не са се появили изолирано. Малтийските храмове принадлежали на по-широк средиземноморски свят, в който общности в Италия, Сардиния и други региони експериментирали с монументална каменна архитектура, ритуални пейзажи и култове към предците. В сравнение с по-късната свещена архитектура на Тракия, включително храмовете-светилища на древна България, те разкриват както дълбоки разлики, така и забележителна приемственост в начина, по който човешките общества са разбирали свещеното пространство, социалната йерархия и връзката между живото и божественото.

Малтийските строители на храмове са били неолитни земеделски общности, които са се заселили на островите няколко века по-рано, вероятно пристигайки от Сицилия. Те не са притежавали метални инструменти, колесни превозни средства и писменост. Въпреки това, те са развили удивителна архитектурна традиция, основана на огромни варовикови блокове, някои от които тежат повече от двадесет тона.

Сред най-известните храмови комплекси са Хипогеумът на Хал Сафлиени, Хагар Ким, Енайдра, храмовете Тарксиен и Та’ Хагарт.

Типичният малтийски храм е следвал силно отличителен план. Монументален вход води към централен коридор, от който от двете страни се отварят двойки заоблени камери или апсиди. Цялостното оформление често наподобява детелина или стилизирано човешко тяло. Масивни изправени камъни са образували стени, докато хоризонтални плочи са създавали прагове и вътрешни разделения. Много храмове са били внимателно съобразени с астрономически събития, особено слънцестоенията – лятно и зимно.

За разлика от по-късните класически храмове, малтийските храмове не са били домове на антропоморфни богове, представени от големи култови статуи. Вместо това, вероятно са били местни ритуални центрове, където космологията, плодородието, предците и сезонните цикли са били интегрирани в религиозната практика.

Хипогеумът, който имахме възможност да посетим, без да се налага да чакаме на списъка със записани за посещение, пълен до октомври, е създаден около 4000–2500 г. пр.н.е. и се състои от сложен подземен комплекс, издълбан директно във варовик. Това е единственото светилище, от което не публикуваме снимки, тъй като по изискване на ЮНЕСКО в обекта е забранено снимането и влизането с мобилни телефони.

За разлика от другите малтийски храмове, той е подземен, издълбан е в скала, а не е сглобен от мегалити, съчетавайки ритуални и погребални функции.

Комплексът съдържа камери, коридори, ниши, ритуални помещения, гробни пространства. Археолозите смятат, че останките на няколко хиляди души са били депонирани там в продължение на много векове. Той е едновременно храм, некропол и изкуствена пещера. В този случай има най-силно сравнение с обекти на Балканите.

Строителите са принадлежали към отличителна островна култура, която е процъфтявала повече от хилядолетие. Генетичните изследвания показват, че те са били тясно свързани с неолитните популации от Сицилия и Южна Европа. Те са били земеделци, които са отглеждали зърнени култури, отглеждали са домашни животни и са експлоатирали морските ресурси.

Тяхното общество изглежда относително егалитарно в сравнение с по-късните царства от бронзовата епоха. Няма ясни доказателства за царе, дворци или могъщи военни елити. Въпреки това, изграждането на масивни храмови комплекси предполага сложна социална организация, способна да координира труда в голям мащаб.

Една от трайните мистерии е защо тази храмова култура е изчезнала около 2500 г. пр.н.е. Екологичният стрес, изчерпването на ресурсите, социалната трансформация или болестите са били предложени като обяснения, но нито една теория не се приема единодушно от историците.

Един интересен въпрос е кой е имал право да влиза в тези свещени сгради. Доказателствата сочат, че достъпът вероятно е бил ограничен. Много храмови интериори съдържат прегради, тесни проходи и контролирани модели на движение. Някои камери са могли да поберат само малък брой хора едновременно. Тази архитектурна подредба предполага различни нива на участие.

Повечето учени смятат, че големи събирания вероятно са се провеждали извън храма, докато само избрани лица са влизали в най-вътрешните ритуални зони. Вероятно това са били религиозни елити, обществени лидери, участници в специфични церемонии, участници в жертвени ритуали.

За разлика от по-късните обществени храмове на Гърция или Рим, където голям брой поклонници са можели да се приближават до светилището, малтийските храмове изглежда са проектирани да създават по-свещени и ограничени пространства.

Неолитна Италия представя по-разнообразна картина. Монументална ритуална архитектура е съществувала, но никъде на италианския континент храмовото строителство не е достигнало същото ниво на архитектурна специализация като Малта.

В Южна Италия и Сицилия археолозите са идентифицирали ритуални пещери, церемониални ограждения и мегалитни паметници. Сицилия е особено важна, защото вероятно е служила като културен мост, през който ранните заселници са достигнали Малта.

Италианските неолитни свещени места обаче като цяло са останали по-малко монументални. Те често са наблягали на ритуални пейзажи, погребални традиции и пещерни светилища, а не на големи самостоятелни храмови комплекси.

По този начин Малта представлява забележително място за архитектурната религия: малко островно общество е отделяло огромни ресурси за свещено строителство по начин, рядко срещан другаде в неолитна Европа.

Най-интересното сравнение е със Сардиния, чиито праисторически паметници са се появили малко по-късно.

Праисторическата култура на Сардиния е най-известна с нурагическата цивилизация, която процъфтява от около 1800 г. пр.н.е. нататък. Най-известните паметници са каменните кули, наречени Су Нуракси, и хиляди други нураги, разпръснати из острова.

Сардиния е развила и свещени кладенци, ритуални извори и колективни гробници, известни като Гробници на гигантите. Тези паметници разкриват общество, все по-загрижено за поклонението на предците, водните култове и общите ритуали.

Религията на Малта изглежда силно фокусирана върху плодородието, космическите цикли и церемониите, съсредоточени около храмовете. Сардинската религия е включвала култове към предците, ритуали със свещена вода и евентуално символика на воина. Нурагическият свят изглежда по-йерархичен и милитаризиран от неолитната Малта.

Както в Малта, достъпът до най-свещените места в Сардиния вероятно е бил контролиран. Ритуални специалисти вероятно са управлявали церемониите при свещени кладенци и светилища. По-големите комплекси от села и светилища обаче показват по-широко обществено участие, отколкото по-затворените малтийски храмове.

Тук е интересно да споменем теория на някои български изследователи и историци, че името Сардиния произлиза от Серди, тракийското племе, със столица Сердика, днешна София. Също така, според тези учени, племето серди е било едно от така наречените морски хора в късната бронзова епоха, които са водили войни с Египет и са били известни на тях като шердени. Други групи в тази линия са пелесети – или тракийски пеласги, дардани, беси, трауси, мизи.

Сравнението с България въвежда една съвсем различна културна траектория. Неолитните общности на Балканите са създали едни от най-ранните земеделски общества в Европа. Обекти като Варненския некропол, датиращ от 4600 г. пр.н.е. до 4200 г. пр.н.е., разкриват изключителна социална йерархия и едни от най-ранните златни артефакти в света.

И все пак на територията на България няма монументални храмови комплекси, сравними с Малта през неолита. Свещената дейност често е била свързвана със селища, светилища и ритуални находища, а не с големи каменни храмове.

Разглеждана в този по-широк контекст, пещерата Утроба може би е едно от най-символично ясните праисторически светилища в Югоизточна Европа. Докато Малта монументализира плодородието чрез архитектура, а обект като Бузовград монументализира прага към отвъдното, Утроба монументализира самата идея за раждане и прераждане. Заедно тези обекти разкриват повтаряща се древна нишка за прераждане, която се простира от неолитно Средиземноморие до Тракийска България: вярата, че свещените пространства могат да служат като точки на контакт между човешкия свят и силите, отговорни за живота, смъртта, обновлението и космическия ред.

Малтийските храмове са самостоятелни каменни сгради, внимателно планирани затворени интериори с акцент върху архитектурната геометрия, построени от неолитни земеделски общности.

За разлика от тях, тракийските светилища често са издълбани в естествени скални образувания, със силна интеграция с планини и скали. Те използват камери, гробници и открити ритуални пространства, свързващи воински аристокрации и кралски култове.

Докато Малта създава свещена архитектура, отделна от природата, Тракия често превръща природните пейзажи в свещени паметници.

Стигаме до Карановската могила, едно от най-важните праисторически места в Европа. Тя съхранява поредица от селища, обхващащи приблизително от ранния неолит (около 6200 г. пр.н.е.) до по-късни праисторически периоди.

Археолозите разработват известната Карановска хронологична система, която се превръща в една от основните рамки за датиране на праисторически култури на Балканите.

За разлика от Караново, долмените в Югоизточна България, включително тези близо до Храброво, са доста по-късни, но сред най-значимите мегалитни паметници на Балканите. Повечето учени ги датират към късната бронзова епоха и ранната желязна епоха (приблизително 1200–500 г. пр.н.е.), което ги прави много по-млади от малтийските неолитни храмове.

За разлика от големите церемониални храмови комплекси на Малта, българските долмени са били предимно погребални паметници. Те са били построени от масивни каменни плочи, подредени така, че да създават камера, обикновено покрита с един или повече завършващи камъни и първоначално заровена под земна могила.

Пътешествието във времето завършва с пещерата Козарника край Белоградчик, място отпреди съществуват храмове. Връщаме се милиони години назад – с може би е един от най-важните праисторически обекти в Европа, а и света. Археологически проучвания са открили доказателства за човешка дейност, потенциално датираща отпреди 1,4–1,6 милиона години, като по-късни слоеве документират долния, средния и горния палеолит. Някои изследователи дори твърдят, че обектът съдържа много ранни доказателства за символично поведение.

Това е важно, защото Козарника представлява нещо коренно различно от светилищата на Малта, Гърло или траките. Първоначално не е била храм. Тя е била: подслон, място за обитаване, ловна станция и може би в крайна сметка място, където се е появило символичното поведение. В известен смисъл Козарника принадлежи към периода преди официалната религия да се превърне в архитектура. Близката пещера Магура си струва да се спомене, тъй като е запазила стенни символи и рисунки, датиращи отпреди 8000 до 35 000 години. Също интересно е да се спомене, че в пещерната зала можем да разпознаем почти всяка буква от Кирилицата, от Гръцката и Латинска азбука.

В заключение, ако Малта представлява една от най-ранните монументални свещени архитектури на човечеството, Козарника представлява много по-стария свят, от който може да е възникнал самият религиозен символизъм.

Това, което прави Хипогеума толкова важен, е, че се намира почти точно по средата на тези традиции. Той съчетава подземната символика на Гарло, символиката на утробата на Утроба, погребалната роля на българските долмени, контролирания достъп и инициационното пътешествие, открито в много по-късни свещени традиции. Ако повърхностните храмове на Малта представляват свещения свят над земята, Хипогеумът представлява нейния свещен подземен свят. Заедно те образуват един от най-сложните религиозни пейзажи на праисторическа Европа.

Разгледани заедно, Малта, Сардиния, Италия и Тракия илюстрират дълга средиземноморска и балканска история на свещената архитектура – от общинските ритуални храмове на неолитния свят до царските светилища на по-късните древни цивилизации.