За пръв път се събират всички 20 творения на едно място
Ако не сте наясно с темата, повечето арт коли на BMW биха били за вас нацапани безразборно автомобили. Но зад всеки един от тях се крие не само идея, а уловен миг от историята на света. Вече 50 години BMW създава и допълва колекцията Art Cars, разказвайки историята не само на изкуството, а на планетата като цяло. Технология и артистично се събират в едно, допълнени със социална революция най-различни истории.
Откакто съществува колекцията, досега никога всички коли не са събирани под един покрив. По случай 50-ата годишнина от появата на първата арт кола – на Александър Калдре, BMW 3.0 CSL, което участва в 24 часа на Льо Ман, всички 20 артисти и техните творения са събрани под един покрив. Къде на друго място, ако не в BMW Welt, футуристичната сграда, разположена точно срещу също толкова впечатляващото здание на централата в Мюнхен и завода, който скоро ще произвежда само електрически автомобили.
Събирането на 20-те коли е трудна задача, сред тях е BMW H2R Project на датския творец Олафур Елиасон, което реално е кола за рекорд за скорост на водород, обвита в постоянен лед с точно определена форма.
Но преди тази ледена кола, всичко започва през 1975 г., когато пилотът и арт колекционер Ерве Пулен предлага на Йохен Неерпаш, легендарният създател и шеф на Motorsport подразделението, да участва с кола, която е боядисана от Александър Калдер. А той вече е звезда в арт средите и има боядисан самолет, стилът е сходен с това, което предлага за BMW 3.0 CSL. Автомобилът е представен в Париж, в Льо Ман става абсолютен хит и BMW разбира, че случайно е напипал златна нишка.
Следват проект на Франк Стела, който е творец и самия той състезател, включват се Рой Лихтенщайн, след тях Анди Уорхол слага своя подпис върху BMW M1. Следват Роберт Раушенберг, Естер Малангу, Дейвид Хокни, Джени Холзер, Джеф Кунс, Као Фей предлага кола с арт, който може да се разгледа през виртуална реалност, Жули Мерету рисува състезателния болид от Льо Ман M Hybrid V8.
Дълго време арт колите са само състезателни, артистите рисуват и допълнителни брони и панели, защото няма нищо по-логично от това да очаквате една състезателна кола да има удар в ендуранс състезание. След това арт визиите се появяват в стандартни коли, последвано от завръщане на пистата.
Ледената скулптура на Елиасон от 2027 г. е показвана само на 4 места досега, докато другите коли в над 30 локации и 45 отделни събития. Сред тях е и Букурещ, където преди няколко месеца бе BMW 3.0 CSL на Калдер, а ние също бяхме там.
Творбата на Александър Калдер BMW 3.0 CSL се оказва една от последните му, защото почива скоро сред това. Използва големи, извити полета в ярки основни цветове – червено, жълто и синьо – контрастиращи с бели сектори. Подобно на неговите известни висящи кинетични скулптури, дизайнът има за цел да си играе с пространството. Формите и цветовете изглеждат различно, когато колата се движи с висока скорост. Автомобилът прави своя дебют на пистата в състезанието 24-те часа на Льо Ман през 1975 г. Зад волана застават Сам Поузи, Жан Гише и самият Ерве Пулен.Колата се състезава под емблематичния номер 93. Въпреки огромния интерес от публиката, автомобилът отпада след около 7–9 часа на пистата поради дефект в карданния вал. След това състезание колата никога повече не се състезава и се превръща в постоянна музейна експонация.
Още през 1976 г. американският художник и скулптор Франк Стела създава втория официален BMW Art Car, използвайки същия емблематичен модел BMW 3.0 CSL. Неговият подход обаче е коренно различен от ярката експлозия от цветове на Александър Калдер от предходната година. Стела е вдъхновен от самата същност, техническата прецизност и инженерната структура на състезателния автомобил, базира творбата си на черно-белия минимализъм. Покрива цялата каросерия на автомобила с модел на милиметрова хартия, или координатна мрежа. Идеята е мрежата да подчертае всяка извивка и аеродинамичен елемент на колата. По този начин триизмерната форма на автомобила изпъква по уникален начин, превръщайки я в архитектурно произведение върху колела. Автомобилът е изправен на пистата за състезанието 24-те часа на Льо Ман през 1976 г.. Зад волана застават легендарните пилоти Брайън Редман и Питър Грег. Колата се състезава под стартов номер 41. Автомобилът показва страхотно темпо, но за съжаление също не успява да завърши състезанието и отпада поради технически проблеми с маслото на двигателя, след което заема своето почетно място в музея на BMW. Мощността от 3,2-литровия мотор е около 750 к.с.
През 1977 г. американската поп-арт легенда Рой Лихтенщайн създава третия официален BMW Art Car, преобразявайки бруталното BMW 320i Turbo от Група 5. Лихтенщайн пренася своя прочут комиксов стил директно върху каросерията, превръщайки автомобила в движещ се пейзаж. Използвана е негова запазена марка – гъсти мрежи от точки, които създават илюзия за сянка и текстура, характерни за тогавашния печат на комикси. Колата излиза на старта на 24-те часа на Льо Ман през 1977 г., пилоти са отново Ерве Пулен, до него е Марсел Миньо. Колата постига невероятен триумф – финишира на 9-о място в генералното класиране и печели 1-во място в своя клас (Група 5).
През 1979 г. бащата на поп-арта Анди Уорхол сътворява това, което днес се счита за най-известния, емблематичен и скъп BMW Art Car в историята. Вместо да използва умален мащаб на легендарното BMW M1 (Group 4), Уорхол прави нещо, което никой артист преди него не е дръзвал. Прочутото 28-минутно шоу. Докато предишните трима художници (Калдер, Стела и Лихтенщайн) проектират дизайна върху малки модели, а след това асистенти и бояджии го пренасят върху истинските коли, Уорхол настоява да свърши всичко собственоръчно. Пристигайки в сервиза в Мюнхен, той грабва четките и кофите с боя и покрива цялата кола за малко под 28 минути. Телевизионните екипи, дошли да заснемат процеса, дори закъсняват и успяват да хванат само последните щрихи. Докато боята е още мокра, Уорхол използва задния край на четката си, за да издраска своя подпис директно върху задната дясна част на каросерията. Колата стартира в 24-те часа на Льо Ман през 1979 г. с екипаж Ерве Пулен, Марсел Миньо и германския пилот Манфред Винкелхок. Колата се представя феноменално, завършвайки на 6-о място в генералното класиране и на 2-ро място в своя клас.
През 1982 г. австрийският художник Ернст Фукс създава петия официален BMW Art Car, базиран на луксозното купе BMW 635 CSi. Този автомобил бележи две изключително важни промени в историята на колекцията: той е първият Art Car, създаден от европейски артист, и първият, който никога не е стъпвал на състезателната писта. Ернст Фукс е един от основателите на Виенската школа за фантастичен реализъм. Вместо бързина или инженерна прецизност, неговият дизайн е чиста емоция, митология и метафора. Творбата е наречена от самия автор „Огнен заек пресичащ пътя“.
През 1986 г. легендарният американски поп-арт пионер Робърт Раушенберг създава шестия официален BMW Art Car, базиран на модела BMW 635 CSi (E24). С тази кола Раушенберг прави радикален обрат в концепцията на цялата колекция, превръщайки я в истински постмодерен шедьовър. За разлика от всички свои предшественици, Раушенберг въвежда две фундаментални промени: серийна кола, а не състезателен болид, също така това е единственият Art Car, който авторът му лично е шофирал в реален градски трафик. За пръв път се използва фотография, Раушенберг напълно избягва боите и четките.
През 1989 г. австралийският художник Майкъл Нелсън Джагамара създава седмия официален BMW Art Car, базиран на абсолютната рали и пистова легенда – BMW M3 Group A (E30). Този автомобил е исторически, тъй като пренася хилядолетната култура на австралийските аборигени върху върхово германско инженерство. Джагамара е майстор на традиционното изкуство „Папуня“, по-известно като аборигенска точкова живопис. На художника му отнема точно седем дни, за да трансформира фабрично черното състезателно купе в шедьовър. Колата участва в австралийския шампионат за туристически автомобили.
През същата 1989 г. австралийският художник Кен Дън създава осмия официален BMW Art Car, използвайки абсолютно същия модел – състезателното BMW M3 Group A (E30). Това е единственият случай в историята на програмата, в който двама артисти от една и съща държава (Австралия) създават два отделни Art Car-а в една и съща година върху еднакви модели. Контрастът между двата автомобила обаче е поразителен: докато Майкъл Нелсън Джагамара представя древната мистична традиция на аборигените, Кен Дън изразява модерна, оптимистична и слънчева Австралия.
През 1990 г. японският художник Матазо Каяма преобразява сребрист седан BMW 535i (E34), създавайки деветия официален BMW Art Car. Този автомобил заема специфично място в колекцията, тъй като е смятан за един от най-малко спортните модели дотогава, но същевременно е един от най-елегантните и технически сложни за изпълнение. С него Каяма прави мост между върховите баварски технологии и хилядолетните традиционни занаяти на Япония.
През същата 1990 г. испанският архитект, скулптор и еколог Сесар Манрике създава десетия юбилейен BMW Art Car, преобразявайки луксозния флагман BMW 730i (E32). Това е първият и единствен случай в историята на колекцията, в който за арт платно е избран огромният и престижен модел от 7-а серия на марката.
През 1991 г. германският художник, скулптор и джаз музикант А. Р. Пенк (псевдоним на Ралф Винклер) създава единадесетия официален BMW Art Car, преобразявайки един от най-авангардните и редки автомобили на марката – роудстъра BMW Z1. Пенк е един от най-важните представители на неоекспресионизма. С този проект той прави поразителен сблъсък между футуристичния дизайн на колата и първобитното, неолитно изкуство.
През същата 1991 г. южноафриканската художничка Естер Малангу записва името си със златни букви в историята, създавайки дванадесетия официален BMW Art Car, базиран на седана BMW 525i (E34). С този автомобил Малангу става първата жена артист и първият африкански творец, поканен да участва в престижната програма. Проектът е изключителен културен мост, който пренася вековните племенни традиции на Южна Африка върху модерното германско инженерство.
През 1992 г. италианският художник и скулптор Сандро Чиа създава тринадесетия официален BMW Art Car, преобразявайки бруталния състезателен BMW M3 GTR (E36). Чиа е един от най-важните представители на италианския трансавангард – движение, което се завръща към фигуративното изкуство, емоцията и класическата живопис. Концепцията на Чиа е дълбоко психологическа и е свързана с начина, по който хората възприемат един автомобил. Художникът обръща перспективата: вместо хората да гледат колата, колата гледа хората. Лицата са изрисувани с бързи, експресивни мазки в ярки тонове. Автомобилът е трябвало да участва в германския шампионат ADAC GT Cup.Заради промени в правилата и регулациите в последния момент обаче, колата така и не е допусната до официален старт на пистата.
През 1995 г. един изключително влиятелен британски поп-арт художник, Дейвид Хокни, създава четиринадесетия официален BMW Art Car, базиран на емблематичното и луксозно купе BMW 850 CSi (E31). Неговият подход е революционен, защото буквално „обръща колата наобратно“. Хокни решава да покаже това, което обикновено остава скрито под ламарините на автомобила. Неговата идея е каросерията да стане прозрачна, разкривайки вътрешната механика и преживяването на хората в купето. Върху предния капак и калниците Хокни изрисува големите всмукателни колектори на мощния V12 двигател. На задната лява част се вижда силуетът на ауспуха и окачването.
През 1999 г. американската концептуална художничка Джени Холцър създава петнадесетия официален BMW Art Car, преобразявайки открития състезателен прототип BMW V12 LMR. Този автомобил прави истинска революция в програмата, тъй като Холцър напълно отхвърля традиционните бои, форми и фигуративна живопис. Вместо това тя използва най-мощното си оръжие – словото.
Излиза на пистата по време на официалната квалификация за 24-те часа на Льо Ман през 1999 г., където привлича погледите на целия автомобилен свят. Въпреки че този конкретен арт автомобил не стартира в самото 24-часово състезание, а BMW участва с идентични технически близнаци, единият от които печели легендарната надпревара същата година, проектът на Холцър остава в историята като перфектната симбиоза между скорост и интелектуално послание.
Следват проектите на Елиасон BMW H2R от 2007 и състезателното BMW M3 GT2 на Джеф Кунс от 2010, Као Фей през BMW M6 GT3 показва своите щрихи през виртуална реалност, а Жули Регету рисува BMW M Hybrid V8 през 2024.
Историята не свършва дотук, както на арт колите на BMW, така и тази на света. А ако имате време, може да посетите изложбата с всички коли в следващите дни в Мюнхен.
