3,3-литров редови шестак, в ерата на намаляване на работния обем, Mazda го увеличава

По време на представянето си, Mazda CX-60 направи две премиери за компанията. Първият плъг-ин и също изцяло нов 3,3-литров 6-цилиндров дизелов e-Skyactiv D. Вече тествахме хибрида, който е най-скъпият модел на Mazda в историята. Цената на най-високото ниво Takumi е 120 000 лв, същото при

дизелът във вариант 4х4 струва 112 700 лв

И така, разликата не е много малка, но двата автомобила макар от един модел имат коренно различна цел и употреба. Докато хибридът е подходящ за хора, които ценят екологията и ще правят всичко възможно, за да го карат камо на ток, но от време на време ще пътуват надалеч, при дизелът отмятането на пробег е всекидневие. И собствениците едва ли са служители в Грийнпийс, но могат много добре да си направят сметката, взимайки SUV с всички възможни функции, които можете да се сетите, на доста по-добра цена от германските конкуренти.

Във време, в което цялата индустрия намалява работните обеми на моторите си, Mazda отказва да участва и дори ги увеличава. Защото може. 3,3-литровият редови шестак има версия с 200 к.с. с две задвижващи колела и 254 к.с. с 4х4. Моторът има

мека хибридна система 48V,

която помага при изпреварване, за по-нисък разход и почти винаги палите на ток. Максималният въртящ момент е 550 Нм още при 1500 чак до 2400 об/мин. 153 Нм идват от електрическия мотор. Ускорението от 0 до 100 км/ч е 7,4 сек, което не е световен рекорд, но при изпреварване имате достатъчен ресурс. Максималната скорост е 219 км/ч, което би трябвало да ви интересува само, ако живеете в Германия. Или ако вярвате безрезервно на Waze. Средният разход по заводски данни е 5,2 л/100 км, ние постигнехме 5,9 л/100 км, което е чудесен резултат за планински път до Триград и Пампорово. Предавателната кутия е 8-степенна автоматична, превключванията са плавни и без замисляне.

Управлението

на дизеловата Mazda CX-60 е чудесно, както и на хибрида. Шасито се държи чудесно в завоите, единствено когато карате по-бързо има очакван шум от мотора. Круиз контролът работи чудесно, седалките са удобни за дълъг път. А ако сте тръгнали към гората, може да ползвате колата за генератор. Отзад има контакт 230 волта с шуко, като опция дори се предлага 1500 ватов контакт, ако наистина ви трябва кемпер.

Дължината на Mazda CX-60 е 4745 мм, широчината 1890 мм, а височината 1680 мм при колесна база 2870 мм. Отвътре е много широко, багажното пространство е от 570 до 1726 литра. Бързо свързвате телефона си с дисплея, има система

Mazda Harmonic Acoustics

за неутрализиране на шумовете. Самото аудио е Bose Sound System с 12 говорителя, SoundStage Signal processing и BassMatch, също така още една технология за компенсиране на звука – Audio Pilot 2 Noise Compensation.

Пътуваме с Mazda CX-60 към

Триградското ждрело,

пътят след Кричим е напълно ремонтиран и вече не е пълен с дупки. Тесен и прекрасен за каране, ако обичате завоите. След Девин обаче идват неравностите, ходовата част се държи добре тук. Влизайки в ждрелото пътят става много тесен и трябва да карате внимателно, защото движението е двупосочно и трафикът е интензивен. В пещерата Дяволското гърло се влиза на всеки кръгъл час, вътре ще ви засипят с истории и легенди за Орфей и Евредика, Арес и стотиците километри подводни тунели и шахти, от които пещерата носи името си. Защото каквото влезе, не излиза. В Триград може да хапнете чудесен качамак и пататник.

След това тръгваме към Широка Лъка и

родното място на Орфей – село Гела

Над него има тракийска крепост, до която не стигнахме, но пък видяхме основите на раннохристианска базилика. След това се насочваме към Пампорово за нощувка и оттам към Момчиловата крепост. Най-хубавата отсечка е през село Тикале и след това на връщане през с. Градът. Отсечката е точно като специален етап от рали в Италия. А самата

Момчилова крепост

е ново реставрирана с обособена панорамна платформа за туризъм.

Крепостта е изградена по времето на император Юстиниан I през VI век, името на село Тикале идва от Трикале или трите крепости на три от хълмовете. Това са още Козник (Кичика) и на север  Калето в местността Турлука. Крепостта е опожарена, след което възстановена през XI в. Византия я нарича още Подвис, през 1343 година става владението на родопския владетел Момчил, един от малкото, нанасял поражения на турците.

От крепостта няма много останало, но тук се прожектира филм спектакъл “Момчил – митове и легенди” директно на скалата. Пейките и амфитеатъра е за 50 души.

След крепостта тръгваме към

скално-култовият комплекс „Орлови скали“

до Ардино. Пътят е чисто нов и много живописен. Скалите се намират над града, просто следвате табелите. Стигате до паркинг и след това има 10 мин изкачване по пътека с парапет.

Достигате до скала с трапецовидни ниши, характерни за Родопите. Височината на скалата е 25 метра, броят на нишите около 100. На турски местността се казва „Кузгун кая“, или „Гарванов камък“.

Пътуването ни продължава към

Дяволския мост,

който е в обратна посока. Пътят отново е чисто нов с асфалт чак до паркинга на туристическия обект. Намира се след село Дядовци. Мостът е дълъг 56 метра, широк е 3,5 метра и е трисводест. Изграден е през 16-и век по заповед на султан Селим I е свързвал Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На същото място е имало римски мост, част от античен път, а турците са го наричали Шейтан кюприя. Естествено и тук има легенди за Дявола, който е помогнал на майстора Димитър да го изгради.

Завършваме приключението с друга забележителност, но природна –

Каменната сватба до Кърджали.

Тук е единствената част от пътя в лошо състояние, едва 20 км. До сватбата се стига извън Кърджали на 3 км, следвайте табелата, след което дясната пътека. Достигате интересно оформени каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са разнообразни по форма и размери, има дори пещера под форма на утроба.