230 пилоти от 14 нации стартираха в петото издание на картинг надпреварата
„EKO 24 часа на България“, част от Европейския картинг шампионат по издръжливост, завърши петото си издание на картинг пистата в Хасково. Състезанието събра 230 участници от 14 нации, които финишираха след 24 часова оспорвана надпревара и нощно каране при дъждовни условия. Този път състезанието включваше три категории: про, голд и силвър. Точно след 1 440 минути постоянно каране, изпълнено с висок адреналин и хъс за победа, първи финалната линия пресече отново френският отбор на MRK Pro, който навъртя цели 1466 обиколки и измина близо 1700 км. След 24-часова борба за победата и на едва 19 секунди зад шампионите в категория Pro, се класира френският отбор с българско участие в лицето на пилота Георги Ванков – Selestat Kart Indoor. Бронзовите медали останаха за пилотите от немския отбор на PF Racing. В категория Gold на почетната стълбичка бе окупирана само от белгийски отбори. Победител стана отборът на LDB Racing Team, втората позиция бе за отбора на Panthaa Racing Team, а на трето място се класира BF 1 Motorsport Racing Team.
Категорията Silver е най-новата категория в състезанието и в нея участват непрофесионалисти. Но всъщност и тук има доста пилоти със завидна подготовка, а аматьорите като нас са малко. Тази година отново редакцията ни участва с в отбора на спонсора „Еко и приятели“ заедно с други медии и трима топ остриета Йордан Димитров, Страхил Иванов и Плавен Асенов. Димитров по традиция завъртя квалификационните обиколки и остана само на хилядна зад Калоян Върбицалиев, новата родна надежда в картинга, който поведе отбора на звездите, в който са още Алекс Язов Матрицата, двукратен шампион в King of Europe, звездата в мотоциклетизма Мартин Чой, който е единственият българин с участие в 24 аса на Льо Ман за мотори, както и звезди от шоубизнеса. На старта опитния ни пилот успя да се придвижи с 10 места напред в генералното и да поведе пред Върбицалиев. След това се качи Страхил и запазихме лидерството в класа, но когато дойде време да караме представителите на медиите, времената се влошиха. И започнаха да ни настигат и изпреварват. От 9 пилоти отбор, всеки от нас трябва да кара по три часа или в идеалния случай три стинта. Минималното време в един стинт на писта е 15 мин, максималното час и 10 мин. Първоначално правим пълни стинтове, защото все още няма умора и силите са максимални. 30 мин след полунощ посоката на пистата се обръща при изминаване на половината от състезанието и така пилотите карат на две конфигурации.
Състезанието стартира в 12,30, а моят ред дойде към 19,00. Първо карам на обратната посока на стандартната на пистата с много бърз първи завой. На тренировките в петък точно в тази посока губя със секунда повече от лидерите, или около 2,7 сек, докато в нормалната посока 1,7 сек. Под давлението на тийм лидера ни Йордан Димитров именно по 1,7 сек изоставане от най-бързите на пистата трябва да поддържаме, за да постигнем подиум в класа. В екипа ни са още Иван Монев от Dizzyriders, Димитър Пунев от Sportal, Борислав Петров от AMS и Евроспорт, заедно с колегата си Житомир Пенаков, и Николай Пашкуров дългогодишен кадър на Гонг.
Но вече изоставаме значително. Първият ми стинт е с много добър карт. Има съхранени гуми и мощност. Като цяло всички машини са еднакви, но разликата на практика е огромна в хода на състезанието. Успявам да завъртя 53,7 сек за обиколка и още няколко 53-ки, както и ниски 54. Чой успява да мине пред мен и следвам шарения му екип и обувки. По-бърз е, но не с много, което точно в стил Кими Райконен ме кара да си мисля, че съм си постигнал целта. Все пак за мен той е гениален пилот и да съм близо до него поне в моята глава е голямо постижение. Макар и да изоставаме от лидерите доста, те са пилоти, които карат всяка седмица някъде. Също така ренталната машина е доста по-различна за каране от която и да е състезателна кола. Има центробежен съединител и трябва да съхранявате скоростта в завоя. Противно на очакваното, влизане с по-висока скорост води до загуба на време.
След 40 мин не чувствам никаква умора, за разлика от предходния ден, когато дори след 15 мин сесия ръцете ми са схванати. Решаваме да направя пълен стинт, но тогава се завъртам на изхода от ляв завой и на връщането на пистата минавам през тревата. Картът загуби голяма част от сцеплението и започнах да губя време поне с 1 сек на обиколка. Затова последва бърза смяна.
По план трябва да карам още два стинта на по-подходящата за мен конфигурация, но преди обръщането на пистата излизам още веднъж към 23,00. Този път картът е ужасен. Тресе, гумите не могат да се загреят вече 10 мин и ме изпреварват като спрял. Обиколките ми са в диапазона на 55 сек. Понасям повече удари от Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа. И това във всяка обиколка. Така екипът решава да ме смени бързо.
Следва почивка за мен и убийствено темпо от моите съотборници. Затварям очи когато изоставаме с 8 обиколки от лидерите в класа ни SKR Junior 1. Все още не знаех, че е съставен изцяло от млади пилоти на възраст между 12-14 години. А техният дублиращ отбор SKR Junior 2 е с момичета на същата възраст. Отварям очи и нещата вее са коренно различни. Втори сме зад SKR Junior 1 на само обиколка. Очакваният дъжд е тук, а докато спя Димитров, Иванов и Асенов са направили това, което Дидие Ориол направи срещу Франсоа Делакур на Монте 1993 в Нощта на дългите ножове, успявайки в тъмното да унищожи огромната му преднина. Асенов е въртял най-бързи обиколки на пистата, биейки и лидерите в генералното. След това е дошъл дъжда и Димитров, който познава пистата в Хасково по-добре отколкото аз моята къща, успява да сваля между 10 и 15 сек на обиколка от лидерите в класа ни. И така в няколко стинта, след това идва занитване на резултата от Страхил Иванов. В мократа писта е много важен усета къде има сцепление, защото на състезателната линия има гума, която е като лед на мокрото. Всички заобикалят през зоните за сигурност. Медийният ни съвет на бавните пилоти решава да преследваме победата и тримата асове да завършат състезанието. Остават 4 часа до финала, а по план ще настигнем лидерите SKR Junior 1 около час преди карирания флаг. Тактиката ни оставя боксове за смяна за последно. По правило трябва да направим 35 и затова има резерв, ако се падне лош и бавен карт. А доста от тях след мокрото са в окаяно състояние.
На Пламен Асенов се падна честа да настигне лидерите и да поведе. Следва постепенно отдалечаване и на финала Страхил Иванов е половин минута напред. От 8 обиколки назад 12 часа по-рано. Определено подвиг, но също така и карането на малчуганите от SKR Junior 1. Респект и към родителите им да ги насочат към тази дисциплина. Така като са на 18 ще бъдат много по-добри шофьори и едва ли ще им остават много пари и време за глупости, защото ще отлитат на пистата. Затова и отстъпваме първото място на подиума на младоците, победата беше тяхна без мокра писта и ако бяхме карали пълни стинтове всеки един от нас.
Третата позиция в класа ни е за Scuderia Sbinalla, абсолютни дебютанти в дисциплината, които отново в дъжда минават пред момичетата от SKR Junior 2.
За поредна година организаторите подкрепиха благотворителна кауза-лечението на малки Гого от Хасково. Те предоставиха част от средствата, събрани от таксите за участие в състезанието. „ЕКО 24 часа на България“ предостави много изненади, силни емоции и адреналин за всички любителите на моторните спортове.