И така, кратък и непретенциозен пътепис за района на великолепното езеро Гарда. На еднакво разстояние от Венеция и Милано, региона предлага мек климат, безкрайни зелени площи и усещане за морски курорт. Като един красив завършек на поредицата Маджоре, Комо, Лугано и Изео, Гарда не отстъпва по нищо. Даже напротив, ненатрапчивата природа на всичко наоколо може да ви хареса повече от претенциозния статут на Комо и околностите. А то изглежда така:

Ако си изберете „база“ и пътувате наоколо с кола, това е ефективен начин бързо да стигнете до всички градчета по брега на Гарда. От западната страна са Limone sul Garda, Campione, Pulciano и други звучни имена, до които не успях да стигна. За сметка на това източния бряг предлага Malcesine, Val di Sogno, Assenza, Lazise, Bardolino, Peschiera del Garda, Desenzano и чак до Sirmione. За перлата накрая, но преди това и опция за друг транспорт – това е влак. Удобни, красиви, чисти, това е предпочитания транспорт наоколо, заедно с велосипедите. Имайте едно наум, ако не ви се шофира, че влаковете са добър вариант за околностите.

Пътищата? Отлични. Ако не сте шофирали по италиански път, възможно е някои от кръговите кръстовища да ви дойдат в повече, както и тук-там заплетените им виадукти. Има свръзки с множество други пътища, повечето от които са платени. Telepass колоните са само за хора с местни електронни винетки. Колите под наем са в съседните ленти, като обичайната цена е 1.60 евро. Безплатната алтернативата се казва Strada Regionale, и повечето случаи този път не е никак зле, особено ако сте свикнали с България. Изобилие от знаци, табели и маркировка, а на магистралата има състезание на тирове понякога. Но относно транспорт, повечето хора се стараят да се придвижват с велосипеди, както и малки Веспи плюс електрически скутери. Велосипедните им пътеки са отлични и се ползват интензивно. На много от местата има зарядни станции за ток, масово се използват нови хибриди. Отделно от това за пръв път видях BMW Isetta в движение, както и други автомобилни реликви.

Другият основен транспорт се казва… лодка 🙂 Езерото е огромно, и фучат всякакви едномоторни, яхти Рива или просто някой гребе до другия бряг. Цветът на водата е различен според мястото, и понякога е стандартен deep blue, друг път е млечно зелен – според минералите плуващи във водата и водораслите на дъното.

В архитектурно отношение има отлични образци – отделно от класическите за региона стилове, тук-там има и заемки от мудехар, но във всички случаи градската среда е силно впечатляваща и грижата за всеки детайл си личи. Туризмът не е успял да смачка почти нищо тук, за разлика от например, Чинкуе Тере или Венеция.

Почти всяко от тези градчета си има автентична крепост, която е превърната в забележителност. Често пътят до нея се казва Via Castello, съвсем предвидимо, и можете да го усетите по вълната на тълпата. Хубавото е, че туристическите магазинчета, които продават ключодържатели и балони са относително малко, така че ви остава време да се насладите на истински важното.

Споменах Сирмионе като перлата в тази корона, и има защо. Това е едни продълговато кътче земя, осеяно с естетични постройки, стилни бутици и много джелатерии! Сладолед се продава по-често от пица, но тук се усеща влиянието на хората, които искат да си купят sweatshirt на Stone Island или просто Диор. Лъскави черни мерцедеси, предлагащи трансфери наоколо, охрана и убийствена чистота по улиците. Апропо, в затворени пространства навсякъде се носят маски, без изключение. Това не е превърнато в бизнес, обаче – не може да влезеш с маска Valentino – иска се FFP2. Продават ги в улични автомати, точно над секс частта – вибратори, презервативи и лубриканти за няколко евро. Сексуалната революция е достъпно удоволствие там, което е в реда на нещата през 2022-ра. За тези от вас пък които помнят сериала La Piovra с Корадо Катани, има и една табела, която ще ви напомни за смутни времена.

Отлични ресторанти – нямаше нито едно вкусово разочарование, капучиното – божествено, както и аперола – никакви вариации в рецептата, никакви спестени милилитри. Остава очарованието на небцето, а допаминовите рецептори преливат от цветни картини. Регионът на езерото Гарда не се нуждае от филтър, а от туристи, за да му се насладят.

Още от това в Инстаграм: https://www.instagram.com/kiril_varbanov/