Пилотите имат физиотерапевти, треньори, следи се телеметрията, има награден фонд за шампионите. Звучи като истинско, но говорим за виртуални състезания, които вече са част от BMW Motorsport. И предоставят най-бързата и евтина възможност да печелите на писта, ако имате талант. Само за сравнение, дори в картинга няма да ви стигнат 150 000 евро на сезон, нагоре в малките формули започвате да изваждате, роднини или обикновено родители, от половин до милион евро, а за Формула 1 вече цените стигнаха покупка на цял отбор. Дори мега талант като Люис Хамилтън с подкрепата на Рон Денис се нуждаеше от 8 млн. евро, за да стигне до F1, по времето на Виталий Петров мизата стигна 15 млн., а след Ланс Строл и Никита Мазепин баща ви трябва да извади поне 150 млн. евро. В света на компютрите всичко това не съществува. Който има талант и време да го развие, отива напред.  

BMW SIM Racing вече е част от BMW Motorsport. Това е люпилня за бъдещи шампиони и също така клиенти на компанията. Миналата година за пръв път се провежда пълен шампионат, а тази сме поканени да участваме директно на финала на BMW VIRTUAL vs. REALITY TOUR. Шампионатът обаче не е за професионалисти, а за фенове. Всъщност BMW много тактично търси нови кандидати за профита, които да попълнят редиците на виртуалните купи.

Ето и малко информация за тях. Провеждат се три шампионата – BMW SIM GT Cup, BMW SIM M2 CS Racing Cup и BMW SIM Time Attack. Играе се на платформи iRacing, rFactor 2 и Assetto Corsa Competizione, финалът се предава пряко в каналите на BMW Motorsport.

GT купата е в пет кръга и използва BMW M8 GTE в първия сезон, във втория има опция за новото M4 GT3. Победителите се класират за финалите, а наградата е 4200 долара за първите три отбора. Кара се на Дайтона, Сузука, Силвърстоун, Роуд Атланта и Нюрбургринг в първия сезон.

Тайм атака използва Assetto Corsa Competizione с BMW M4 GT4. BMW SIM M2 CS Racing Cup е серията, която най-много ме интересува, защото караме на нея, но отделно от шампионата. Платформата е rFactor 2, има два сезона по 6 състезания, а топ екипите получават по 1850 евро. Сега, това може да ви се струва малко като сума, но BMW осигурява пълната платформа и аудитория по света. Топ екипите имат спонсори.

Българският отбор е съставен още от фен №1 на BMW Тодор Тодоров BMW, създател на една от най-големите Facebook фен страници на BMW, която е единствената неподдържана от компанията, но официално подкрепена от BMW Group. Също така Камен “bubble” Костадинов  – един от най-успешните ни esports играчи. Професионален Counter-Strike плейър, световен шампион, екипът му е 17-ти в световната ранклиста! Камен идва на фен състезанието на BMW с мениджър, а на следващото състезание по Counter-Strike в Будапеща победителят ще вземе 250 000 долара. Да, правилно чухте, всеки един играч от този екип ще си тръгне с 20 000 долара. Говорим за виртуална игра, а подобни пари целия роден автомобилен спорт не е виждал накуп за последните 5 години. Някои се нуждаят от цяла година, за да изкарат толкова, а тук играч ги взима за един ден, играейки с джойсик!

Автомобилните виртуални състезания все още не са толкова развити, но вървят в тази посока и не е изключено един ден да станат олимпийски спорт, защото тук ролята на машината я няма като в реалния свят, всички са поставени в еднаква среда. Пандемията от коронавирус катализира организирането на големи автомобилни състезания, проведоха се няколко кръга на Формула 1 и Льо Ман, пилоти като Шарл Льоклер и Ландо Норис премериха сили с виртуалните профита, естествено по-старите пилоти като Кими Райконен и Фернандо Алонсо не се включиха.

SIM Fan Cup Finals се провежда на пистата Залцбургринг, легендарно трасе, повече използвано от мотоциклети. Дълго е a 4,2 км, а легендата Мик Дуън определя секцията от завой №7 до 10 като „прокарване на мотора през дупка на игла с 290 км/ч покрай мантинели и конкуренти, опасно, но с огромно удоволствие“. Преди да се качим на симулаторите получихме и шанс да караме на пистата новото поколение M3 и M4. Именно за подобно управление са направени тези модели, да ги настъпите до лимита в сравнително безопасна среда.  

Важното в сим рейсинга е да не колко пари имате, а да умеете да карате, виртуално. Което няма нищо общо с реалността. Поведението на автомобила е съставено от алгоритми и трябва да карате на техния ръб, а не на границата на механичното сцепление като на истинската писта. Използваме М2 CS, автомобил, който съм карал само по пътя и честно казано със стандартните къп гуми има огромен потенциал, който по някакъв начин не успявам да открия във виртуалната среда. Но това е едва втория ми ден на симулатора на BMW, преди това карах няколко игри на родния Дракон до Калояново по време на М тура през лятото. И така, без никакъв опит отивам на фенски финал. Всъщност е пълно с професионалисти, предимно младежи.  

Победител е Никодем Вишневски от Полша, който участва с уайлд кард. Все едно да поканите Люис Хамилтън на затворения маршрут в Стара Загора. Победител е в 24 часа на Льо Ман. Правилно чухте, 24 часа. А аз имам трудности да завъртя една чиста обиколка. Уайлдкард има и Марчин Скрипчак с над 1000 онлайн състезания. Професионалните играчи отделят по 6-10 часа на седмица за виртуалните състезания. Вишневски се качва на подиума на победителите без емоция сякаш влиза в рейс от градски транспорт, има яке и фланелка с персонални спонсори, както и екипът му. Единствено един румънец на подиума твърди, че не е професионалист, но успява да победи мнозина профита и вероятно доста е тренирал. Във финалния ден се използва Гран при конфигурацията на Нюрбургринг, а в квалификациите, където сме и ние – Зандворт. Много добре позната на всички, а на мен тъмна Индия. Добре, че не съм в първата серия, за да видя поне завоите. В една серия има 7 състезателя, първо се въртят обиколки за определяне на стартовата решетка, след това е състезанието в 7 обиколки, в което участват всички заедно. Играта е настроена с нанасяне на реални щети при удар. BMW ни осигуряват ръкавици, а някои от играчите карат събути. Не знам дали са профи, или така са свикнали вкъщи. Хидравликата е изумително твърда и добра, дори имам притеснение да не счупя палец при удар и затова държа пръстите извън вътрешността на волана. Просто видях какво се случва с волана при удар на колата на един от играчите, който реши да се откаже и стана от симулатора, но колата му остана в играта и бе ударена на пистата. А воланът изтряска и се завъртя със сила, която би счупила и слонски рог.

Започваме квалификацията, управлението на трансмисията е с планките на волана, при спиране оставате на високата предавка, ако не я свалите с пръсти. Спирането е с левия крак. Внимавам в началото да не се завъртя, но не помага. Добре, че още е загряваща обиколка. В зоната от завой 3 до 7 съм на 5-та, но по някаква причина алгоритъма на играта решава, че шасито не може да го понесе задницата се завърта. Това са много бързи криви, които със сигурност в реални свят ще са забавни и ще се взимат на пълна газ, но в тази игра не може. Интересно е, че на следващия ден на Нюрбургринг се завъртам по същия начин, а след мен идентично и Даниела Шмид, професионален австрийски пилот с победа в класа си на 24 часа на Нюрбургринг. На истинския ринг с истински коли. Давам си сметка, че управлението в играта си има своя логика и трябва да караш много, за да знаеш къде е лимита. За разлика от нормалните коли когато тръгне задната част не можете да реагирате с леко отпускане на газта и тя да се намести. Във виртуалния свят трябва да карате просто чисто.

Оказва се, че на квалификационната обиколка, дори с излизане от пистата, не съм последен. Нареждаме се на старта и успявам да стигна до 4-та позиция от 6-а в първия завой. Но явно някой ме удря отзад, след това аз друг участник и на мига нещо в управлението се промени. За да се движи направо колата, вече трябваше да съм завъртял волана почти наполовина, опитах да карам така, но се завъртам няколко пъти и на поредното тръгвам в обратната посока, а играта автоматично ме дисквалифицира. На следващия ден обаче успях да карам доста повече на вече познатата ми писта Нюрбургринг, поне да започна да правя чисти обиколки без завъртания. И е забавно.

До финалите стигнаха предимно младежи, нито един от които не се появи после в бара, където явно бяхме всички лузъри. Без да имаме домашни за писане или мисъл за карането в следващия ден се насладихме на момента, в стил Кими Райконен.

Победителят във финалите си тръгна със специален волан от M4 GT3 и 7000 евро. Показа емоция на служител на имиграционна служба, но пък ние от публиката се радвахме много. Финалите на профитата са на 20 и 21 ноември, вероятно част от феновете в нашето състезание ще участват на тях, а аз открих един непознат и много вълнуващ свят на виртуалните състезания. Замислям се, че след например 30 години, когато автономното шофиране ще има превес, това ще е нормално и така ще се провеждат състезанията. А ние имахме възможността да видим какво е отвътре в зората на началото.