4 колела

Участвахме във виртуално състезание на BMW

Пилотите имат физиотерапевти, треньори, следи се телеметрията, има награден фонд за шампионите. Звучи като истинско, но говорим за виртуални състезания, които вече са част от BMW Motorsport. И предоставят най-бързата и евтина възможност да печелите на писта, ако имате талант. Само за сравнение, дори в картинга няма да ви стигнат 150 000 евро на сезон, нагоре в малките формули започвате да изваждате, роднини или обикновено родители, от половин до милион евро, а за Формула 1 вече цените стигнаха покупка на цял отбор. Дори мега талант като Люис Хамилтън с подкрепата на Рон Денис се нуждаеше от 8 млн. евро, за да стигне до F1, по времето на Виталий Петров мизата стигна 15 млн., а след Ланс Строл и Никита Мазепин баща ви трябва да извади поне 150 млн. евро. В света на компютрите всичко това не съществува. Който има талант и време да го развие, отива напред.  

BMW SIM Racing вече е част от BMW Motorsport. Това е люпилня за бъдещи шампиони и също така клиенти на компанията. Миналата година за пръв път се провежда пълен шампионат, а тази сме поканени да участваме директно на финала на BMW VIRTUAL vs. REALITY TOUR. Шампионатът обаче не е за професионалисти, а за фенове. Всъщност BMW много тактично търси нови кандидати за профита, които да попълнят редиците на виртуалните купи.

Ето и малко информация за тях. Провеждат се три шампионата – BMW SIM GT Cup, BMW SIM M2 CS Racing Cup и BMW SIM Time Attack. Играе се на платформи iRacing, rFactor 2 и Assetto Corsa Competizione, финалът се предава пряко в каналите на BMW Motorsport.

GT купата е в пет кръга и използва BMW M8 GTE в първия сезон, във втория има опция за новото M4 GT3. Победителите се класират за финалите, а наградата е 4200 долара за първите три отбора. Кара се на Дайтона, Сузука, Силвърстоун, Роуд Атланта и Нюрбургринг в първия сезон.

Тайм атака използва Assetto Corsa Competizione с BMW M4 GT4. BMW SIM M2 CS Racing Cup е серията, която най-много ме интересува, защото караме на нея, но отделно от шампионата. Платформата е rFactor 2, има два сезона по 6 състезания, а топ екипите получават по 1850 евро. Сега, това може да ви се струва малко като сума, но BMW осигурява пълната платформа и аудитория по света. Топ екипите имат спонсори.

Българският отбор е съставен още от фен №1 на BMW Тодор Тодоров BMW, създател на една от най-големите Facebook фен страници на BMW, която е единствената неподдържана от компанията, но официално подкрепена от BMW Group. Също така Камен „bubble“ Костадинов  – един от най-успешните ни esports играчи. Професионален Counter-Strike плейър, световен шампион, екипът му е 17-ти в световната ранклиста! Камен идва на фен състезанието на BMW с мениджър, а на следващото състезание по Counter-Strike в Будапеща победителят ще вземе 250 000 долара. Да, правилно чухте, всеки един играч от този екип ще си тръгне с 20 000 долара. Говорим за виртуална игра, а подобни пари целия роден автомобилен спорт не е виждал накуп за последните 5 години. Някои се нуждаят от цяла година, за да изкарат толкова, а тук играч ги взима за един ден, играейки с джойсик!

Автомобилните виртуални състезания все още не са толкова развити, но вървят в тази посока и не е изключено един ден да станат олимпийски спорт, защото тук ролята на машината я няма като в реалния свят, всички са поставени в еднаква среда. Пандемията от коронавирус катализира организирането на големи автомобилни състезания, проведоха се няколко кръга на Формула 1 и Льо Ман, пилоти като Шарл Льоклер и Ландо Норис премериха сили с виртуалните профита, естествено по-старите пилоти като Кими Райконен и Фернандо Алонсо не се включиха.

SIM Fan Cup Finals се провежда на пистата Залцбургринг, легендарно трасе, повече използвано от мотоциклети. Дълго е a 4,2 км, а легендата Мик Дуън определя секцията от завой №7 до 10 като „прокарване на мотора през дупка на игла с 290 км/ч покрай мантинели и конкуренти, опасно, но с огромно удоволствие“. Преди да се качим на симулаторите получихме и шанс да караме на пистата новото поколение M3 и M4. Именно за подобно управление са направени тези модели, да ги настъпите до лимита в сравнително безопасна среда.  

Важното в сим рейсинга е да не колко пари имате, а да умеете да карате, виртуално. Което няма нищо общо с реалността. Поведението на автомобила е съставено от алгоритми и трябва да карате на техния ръб, а не на границата на механичното сцепление като на истинската писта. Използваме М2 CS, автомобил, който съм карал само по пътя и честно казано със стандартните къп гуми има огромен потенциал, който по някакъв начин не успявам да открия във виртуалната среда. Но това е едва втория ми ден на симулатора на BMW, преди това карах няколко игри на родния Дракон до Калояново по време на М тура през лятото. И така, без никакъв опит отивам на фенски финал. Всъщност е пълно с професионалисти, предимно младежи.  

Победител е Никодем Вишневски от Полша, който участва с уайлд кард. Все едно да поканите Люис Хамилтън на затворения маршрут в Стара Загора. Победител е в 24 часа на Льо Ман. Правилно чухте, 24 часа. А аз имам трудности да завъртя една чиста обиколка. Уайлдкард има и Марчин Скрипчак с над 1000 онлайн състезания. Професионалните играчи отделят по 6-10 часа на седмица за виртуалните състезания. Вишневски се качва на подиума на победителите без емоция сякаш влиза в рейс от градски транспорт, има яке и фланелка с персонални спонсори, както и екипът му. Единствено един румънец на подиума твърди, че не е професионалист, но успява да победи мнозина профита и вероятно доста е тренирал. Във финалния ден се използва Гран при конфигурацията на Нюрбургринг, а в квалификациите, където сме и ние – Зандворт. Много добре позната на всички, а на мен тъмна Индия. Добре, че не съм в първата серия, за да видя поне завоите. В една серия има 7 състезателя, първо се въртят обиколки за определяне на стартовата решетка, след това е състезанието в 7 обиколки, в което участват всички заедно. Играта е настроена с нанасяне на реални щети при удар. BMW ни осигуряват ръкавици, а някои от играчите карат събути. Не знам дали са профи, или така са свикнали вкъщи. Хидравликата е изумително твърда и добра, дори имам притеснение да не счупя палец при удар и затова държа пръстите извън вътрешността на волана. Просто видях какво се случва с волана при удар на колата на един от играчите, който реши да се откаже и стана от симулатора, но колата му остана в играта и бе ударена на пистата. А воланът изтряска и се завъртя със сила, която би счупила и слонски рог.

Започваме квалификацията, управлението на трансмисията е с планките на волана, при спиране оставате на високата предавка, ако не я свалите с пръсти. Спирането е с левия крак. Внимавам в началото да не се завъртя, но не помага. Добре, че още е загряваща обиколка. В зоната от завой 3 до 7 съм на 5-та, но по някаква причина алгоритъма на играта решава, че шасито не може да го понесе задницата се завърта. Това са много бързи криви, които със сигурност в реални свят ще са забавни и ще се взимат на пълна газ, но в тази игра не може. Интересно е, че на следващия ден на Нюрбургринг се завъртам по същия начин, а след мен идентично и Даниела Шмид, професионален австрийски пилот с победа в класа си на 24 часа на Нюрбургринг. На истинския ринг с истински коли. Давам си сметка, че управлението в играта си има своя логика и трябва да караш много, за да знаеш къде е лимита. За разлика от нормалните коли когато тръгне задната част не можете да реагирате с леко отпускане на газта и тя да се намести. Във виртуалния свят трябва да карате просто чисто.

Оказва се, че на квалификационната обиколка, дори с излизане от пистата, не съм последен. Нареждаме се на старта и успявам да стигна до 4-та позиция от 6-а в първия завой. Но явно някой ме удря отзад, след това аз друг участник и на мига нещо в управлението се промени. За да се движи направо колата, вече трябваше да съм завъртял волана почти наполовина, опитах да карам така, но се завъртам няколко пъти и на поредното тръгвам в обратната посока, а играта автоматично ме дисквалифицира. На следващия ден обаче успях да карам доста повече на вече познатата ми писта Нюрбургринг, поне да започна да правя чисти обиколки без завъртания. И е забавно.

До финалите стигнаха предимно младежи, нито един от които не се появи после в бара, където явно бяхме всички лузъри. Без да имаме домашни за писане или мисъл за карането в следващия ден се насладихме на момента, в стил Кими Райконен.

Победителят във финалите си тръгна със специален волан от M4 GT3 и 7000 евро. Показа емоция на служител на имиграционна служба, но пък ние от публиката се радвахме много. Финалите на профитата са на 20 и 21 ноември, вероятно част от феновете в нашето състезание ще участват на тях, а аз открих един непознат и много вълнуващ свят на виртуалните състезания. Замислям се, че след например 30 години, когато автономното шофиране ще има превес, това ще е нормално и така ще се провеждат състезанията. А ние имахме възможността да видим какво е отвътре в зората на началото.

Вашият коментар?