Маршрути

Пътуване до Никопол, сред траки, римляни и кръстоносци

Целунато от Бога кътче, духовен център на мирно религиозно съжителство с богата история и вечен кръстопът на големите империи

Никопол се намира на 217 км от София, пътищата в Дунавската равнина са чудесни за каране, няма дупки и предлагат много прави участъци и неподозирано интересни завои. На път за дунавския град започваме първо с римския град Улпия Ескус. От пътя към Плевен се отбивате към Долна Митрополия, след военновъздушната база пътят е нов асфалт. Тръгвате към Гулянци и Брест. Непосредствено преди руините пътят става много лош, което е традиционно у нас.

Националният обект няма пропускателен режим, вратата стои отворена и вероятно ако решите, може да си натоварите някой камък или артефакт. Иманярите отдавна са минали по няколко пъти оттук, а най-ценните открития, поне тези, за които се знае, са в Плевенския музей и София.

Градът е внушителен и на ключово място. Недалеч оттук Искър се влива в Дунав, оттук се е ръководил и контролирал целият регион между Видин (Бонония) и Русе (Сексагинта Приста). Районът на Улпия Ескус е обитаван от тракийското племе трибали. Намерени са останки от селище от къснобронзовата епота XIII-XI век пр.н.е. и желязната X-VI век пр.н.е.

Улпия Ескус е основан през І в. върху тракийско селище, а разцветът му е когато се изгражда лагер на V-и македонски легион, който получава статут на колония след победата на император Марк Улпий Траян (98 г. – 117 г.) над даките. Така Улпия Ескус получава собствено управление. Има правоъгълна форма, улиците са в посока изток – запад и север – юг. Части от улиците са запазени, вижда се канализацията под тях. Има голяма базилика и множество храмове, като най-запазени са на Фортуна, Юпитер, Юнона и Минерва. Общата територия на града е била около 280 дка, голяма част от които не са проучени. Храмът на богинята Фортуна е изграден от сдружението на занаятчиите в града и има все още запазени каменни блокове с красиви фигури на горгони, бикове и орли.

В централната част е изобразена сцена от комедията „Ахейци”. Мозайката е реставрирана и се намира в историческия музей в Плевен.

През ІV в. при управлението на родения в Ниш трак и император Константин Велики (307 г. – 337 г.) градът става още по-ключов и е изграден дървен мост с каменни стълбове, който е открит лично от императора през 328 г. Съоръжението не издържа много и не съществува през 367 г., когато император Валент прехвърля войските си през Дунав по понтонен мост по-надолу по течението на реката.

Ескус е разрушен от аварите в края на VІ в., но чак до ХІV в. върху останките от античния град е съществувало друго селище.

От Гиген до Никопол се стига само за половин час, има два пътя в чудесно състояние, които се събират и над с. Сомовит става изключително живописно. Очаквате земя равна като тепсия, но се озовавате в стръмни хълмове, които завършват с отсечени скали в Никопол, сякаш се озовавате в пристанищния Дувър, Великобритания. Също като там има ферибот, но линията не е толкова натоварена.

Населението е само 3629 души, в турските махали животът сякаш е спрял, има джамия и православна църква, както и красива средновековна църква, която е затворена за посещение. Ако продължите по реката ще стигнете до къщата на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана е през 1968 г., но сега се руши и е затворена за посещение. Избраният през 2019 г. кмет Ивелин Савов има план да я възстанови, както и много амбициозна туристическа програма за града. В рамките на три години е изградена крайбрежна алея, разчистен е и обособен плаж с фин пясък на реката, предвижда се и ново проучване и разкриване на легендарната Шишманова крепост.

Но за нея след малко, защото до къщата музей на Васил Левски има римски саркофаг, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена.

До Никополската крепост на цар Иван Шишман се стига лесно, разположена е в края на града на стръмно изкачване. Запазена е главната врата на крепостта, стените са разкрити само от южната страна, а откъм север и Дунав само предполагате наличието им по релефа. Това всъщност е стара българска столица след падането на Търново през 1393 г., защото тук резидира царя. Османците я обсаждат през 1393 г., но не успяват да я превземат, след което успяват 2 години по-късно, използвайки измама и български кораби. Султан Баязид I се връща победен от битката при Ровине с влашкия войвода Мирчо Стари, който е с български корени и верен на Шишман. Баязид иска от българския цар, който му е васал, кораби, за да прехвърли войската си през Дунав, но вместо това Баязид атакува с тях крепостта, залавя непокорния му Иван Шишман и му отсича главата.

Година по-късно унгарският крал Сигизмунд обсажда крепостта без успех въпреки прокопаните два прохода под земята до самата крепостна стена. Кръстоносците са разгромени от пристигналия Баязид I и сръбския владетел Стефан Лазаревич. В битката участват рицари от Франция, Англия, Свещената римска империя, Византия, Полша, Бургундия, Тевтонския орден, Венеция, Генуа, Бохемия, Кастилия и Влахия в лицето на Мирчо Стари. Кръстоносците очакват бързо превземане на крепостта и не взимат обсадни машини. Но на 16-я ден идва Баязид, който прекратява обсадата на Константинопол, разбрал за плановете на кръстоносците от миланския херцог Джан Галеацо Висконти, който е враг на французите. Сръбският княз Стефан Лазаревич пък воюва с унгарците и затова се присъединява към Баязид, а включването му с 5000 тежковъоръжени конници накланя везните за победата на османците.

В центъра на града има възпоменателна плоча за кръстоносците от 1396 г. Никопол е сцена на битки и през 1444 г., когато кръстоносната армия на Владислав III Варненчик опитва да превземе града заедно с влашкия войвода Михаил Витязул, който побеждава при Никопол войските на Ферхад паша и по-късно на везира Хафъз Ахмед паша. Градът обаче не пада в ръцете на кръстоносците, които търпят поражение край Варна. Малко след тях Влад III Цепеш (Дракул) успява да го завземе, след което опожари като преминава по замръзналия Дунав през зимата на 1461-1462 г.

Едва през 1810 г. Никополската крепост е завладяна от русите, които при изтеглянето си от града я взривяват по нареждане на маршал Кутузов. Но по-късно тук се състои десанта им след този в Свищов, а от рисунка при превземането на крепостта се вижда колко подсилена и запазена е била тя. Над града е изграден паметник в чест на руските воини, загинали за освобождението на Никопол през юли 1877 г.

В центъра на Никопол има и възпоменателна плоча на Раби Йосеф Каро, който идва в нашите земи през 1523 г. след изгонването на евреите от Испания. В града създава една от най-важните книги със закони за еврейския народ „Шулахан арух”. По време на Освобождението Никопол има население 20 000 души, от които повечето са турци, както и три квартала: турски, български и еврейски. В града има и тюрбе гробница на мюсюлманския светец Али Коч Баба, който е дервиш. Въпреки е няма данни, обикновено подобни тюрбета се изграждат на стари култови места.

Мястото е сакрално и за православните исихасти. До града с изглед към Дунава е скалната църква „Свети Стефан“, изсечена във варовик. По стените може да видите стари надписи и рисунки от епохата на зараждането на християнството. Все още мястото е диво и не е облагородено, което го прави още по-красиво. Със сигурност тук след време ще бъде изграден асфалтов път и огради за подпомагане на изкачването и слизането, но с много туристи ще последва заличаване на вековната история на църквата.

Местата за хапване са ограничени, но все пак има няколко ресторанта в града. Препоръчваме хотел Голд и капанчето преди плажа с домакин много любезна баба. Менюто не изобилства от локални предложения като рибната супа саламура. Обаче има прясно уловена риба от Дунав като сом, амур, шаран и уклей. А зеленчуците са най-вкусните, които сме опитвали. В съчетание с невероятно сирене. Лютите чушки са чудовищно люти и на нивото на скорпион и каролина рийпър, но без техните претенции. Реално това са най-лютите чушки, които сме тествали в роден ресторант, а и по света. Цените са повече от народни.

Определено Никопол е райско и все още не много посещавано място. По-добре го вижте преди да стане жертва на масовия туризъм.       

Вашият коментар?