Преди не повече от седмица, френският президент Еманюел Макрон обяви план за 8.8 милиарда евро с цел да установи Франция като лидер в производството на електрически автомобили.

Обикновено такива твърдения ме подминават, но в този случай нямаше как, особено след като се убедих колко прекрасен е един конкретен френски електромобил, а именно Пежо е-208.

Преди даже да заговорим за електрическата част, новото 208 веднага приковава погледа със страхотния си дизайн. Модерните хечове и кросоувъри са като купчина сварена юфка – 208 се подава от нея като ярко, сочно и много сладко гроздово зрънце.

Формите му са толкова контрастни в натоварения трафик, че след два дни каране установих, че това е автомобилът в който са ме заглеждали най-много. Смелият цвят Bleu Vertigo допълнително акцентира изпълнените с характер предница и задница.

Абсолютно същия аргумент мога да приложа и за интериора. Материалите не са по-скъпи от конкуренцията, но начинът по който те са съобразени с дизайна, амбиентното осветление и куп други детайли превръщат пътуването с една иначе бюджетна кола в специално преживяване, дори сравнено с автомобили от по-висок клас.

Недостатъци има, но понеже са малко ще ги оставя за по-късно. Нека обсъдим електрическото задвижване. Малкият хеч се задвижва от един електромотор на предните колела развиващ 136 коня и батерия с капацитет 50kWh. С тази комбинация Пежо обещават пробег от 300 реални километра, като след моя тест мога да потвърдя 280км.

Не е изненада, че колата ускорява чевръсто, плавно и разбира се, тихо. За това реших да изкарам е-208 от комфортната му зона и да поема по магистралата за Пловдив.

Всичко започна добре…..и така завърши. Потеглих от София на 96% с 280км на компютъра и след комфортен круиз със 120км/ч пристигнах на зареждащото устройство в Пловдив с половин батерия – достатъчно електрони за още 140км.

Кратките 30 мин, които прекарах на бързото зарядно в паркинга на търговски център преминаха в разговори с безброй минувачи, които не можеха да отлепят очите си от симпатичния дизайн.

По завоите е-208 се държи стабилно, главно заради батериите в пода, които свалят центъра на тежестта, но също благодарение на стегнатото окачване и супер удобното апетитно воланче, което ще се събере в ръцете на детенце.

Незабавното ускорение също подсилва желанието за спортно шофиране, но то изчезва бързо като стопите 50км пробег с три минути забавление. Мигновените реакции на задвижването са най-удобни в градски условия, където е-208 ви позволява да се мушкате из трафика като пчела – непосилна задача дори за автомобил с 500 коня.

Но нали по-рано споменах за недостатъци? За мен те са само три. Десет инчовият централен дисплей е красив и приятно ориентиран към водача, но менютата му са трудни за навигиране. Управлението на цялата климатична инсталация също разчита изцяло на дисплея.

Това е в допълнение на критични меню бутони, които всъщност не са такива а просто капацитивни повърхности за докосване. Може да ги видите на средната снимка във втория колаж, разположени над втори ред физически бутони, които са страхотни за използване.

Не ми допадна дистанционното на темпомата, което е закопано зад волана и практически невидимо. Всяка активация и настройка на системата се превръща в игра на “Къде е Уолдо” и серия неловки надничания зад волана. Може би се свиква с това, но периодът на свикване е достатъчно рисков.

Няколко кусура развалят ли вкуса на сладкото грозденце? Категорично не. В рамките на два дни новото 208, било то в електрически или ДВГ вкус се превърна в любимото ми супермини.

Симпатичният дизайн, многобройните детайли, високите технологии и зрялото поведение го превръщат в сегментен лидер. А ако плановете на Макрон се материализират, това е само началото.