Казвам таен, защото това е автомобил, който се появи от нищото и веднага започна да кове погледи. Никога не съм се впечатлявал от дизайн на кросоувър, но с DS7 това се промени.

Нека да започнем от интериора, който поне в тестовата кола бие сериозно над класа си. Всяка една видима повърхност е покрита с кожа, а пластмасовите елементи са оформени по интересен начин, като говорителите например.

Впечатляващите метални превключватели, интересният интерфейс, меките кожени седалки и елегантният часовник B.R.M, който се разгръща при всяко палене създават аристократична атмосфера, която мирише и изглежда като двойно по-скъп автомобил.

Тестовият автомобил е натъпкан с екстри като адаптивен темпомат, масажиращи седалки, дигитален кокпит с всякакви интересни графики и голям централен дисплей, който режисира всичко. Не разполагате с джойстик за контрол, но за щастие интерфейсът реагира много бързо и точно на докосване. Менютата също са лесни и бързи за навигиране. Единствено остават много пръстови отпечатъци по панела, но това няма как да се избегне.

Този луксозен подход се пренася към екстериора. Задницата е особено привлекателна с креативните си LED светлини и мигачи, които на мен силно ми напомнят на Alpine A110S. Стойката е широка и самоуверена и съм благодарен на DS, че ауспусите не са декоративни.

Предницата също е много внушителна, но аз лично не виждам как дизайнерският език на задницата се слива с нея. Острите и правоъгълни линии отпред рязко се преливат в нежни и сдържани форми отзад. Така или иначе, DS7 създава внушително присъствие в задното огледало с огромната си решетка, и отново креативно замислените LED светлини.

Първоначално се качих в DS7 без да съм запознат със задвижването и бързо заложих, че става въпрос за двулитров турбо агрегат. Всъщност под капака се крие 1.6 литров турбо мотор, който в тази модификация развива 220к.с. Те избутват купето до 100км/ч за 8 секунди и към максимална скорост от 225км/ч.

Предлагат се по-маломощни бензинови и дизелови двигатели. Изберете ли автомат, получавате осем предавки, които са настроени за плавна и комфортна смяна без почти никакви спортни наченки.

Окачването също е подготвено за комфорт до такава степен, че известно време го мислих за въздушно. Купето се полюшва тежко и стабилно по плавни неравности, като единствено резките и дълбоки дупки развалят баланса. Камера активно сканира пътя напред и подготвя окачването за удари много успешно, но нашите пътища успяха да изненадат системата неколкократно.

В интериора остава тихо и спокойно дори при висока скорост, като конкретно съм впечатлен от липсата на шум от гумите. Всичко това, комбинирано с удобните седалки, уютния интериор и безкрайните асистиращи системи превръщат DS7 в перфектен автомобил за дълги семейни пътешествия.

Оплакванията са ми малки. В името на естетиката, бутоните около скоростния лост изглеждат идентични на пръв поглед. Често ще отваряте задния прозорец вместо предния и обратно. Също така, звуковият процесор на аудио системата е настроен по начин, който рязко орязва силата на звука при всяка по-дълбока бас нота. Предполагам, че това не се случва с по-мощната опционална система на Focal.

В заключение, DS7 буди истински интерес в сегмент залят от скучни форми и икономии. Не се сещам за друг автомобил в този клас, който ще ви накара да се почувствате наистина луксозно обгрижени. Мисълта, която не мога да избегна на този етап е колко прекрасен ще бъде един пълноразмерен седан от DS. Сигурен съм, че и той ще види бял свят скоро.