Кино

Ford V Ferrari или как пилотите победиха маркетинголозите

Филмът е силен защото показва как човекът е по-силен от системата

__5dcdeb4b86b3b

Най-накрая се случи. Има нов филм за Льо Ман след едноименния епос на Стийв Маккуин от 1971 г. Повече от десетилетие Холивуд се опитва да направи този филм, като в един етап Том Круз трябваше да играе Карол Шелби и да е водещата сила в проекта. Но в крайна сметка с него се зае Джеймс Манголд и успя да ангажира не по-малко феновете на автомобилите Мат Деймън и Крисчън Бейл, които да се въплътят в ролите на Карол Шелби и Кен Майлс.

У нас филмът Ford V Ferrari носи тривиалното заглавие „Пълно ускорение“, показвайки за пореден път, че във филмовите ни среди няма някой, който да разбира много от есенцията на автомобилните състезания (разпространител е „Александра Филмс“, преди това Rush бе преведен „С пълна газ“ от „Тандем Филм“, имахме и „Ускорение“ (Torque) през 2004). Именно в това е центърът на сюжета, не битката между Ford и Ferrari в митичните „Часове“ през 1966, а как състезателите – победителят от „24 часа на Льо Ман“ Карол Шелби и първия в „Дайтона“ и „Себринг“ Кен Майлс, успяват да се наложат, няколко пъти над корпоративната структура във Ford. И да победят не само нея, а и най-великата спортна компания в историята – Ferrari, карайки Ил Комендаторе Енцо Ферари да свали шапката си в чест на Майлс. Филмът реално е Ford срещу Ford и Ferrari. Ford на Шелби срещу Ford на корпоративните усмивки и множество папки, които се изтъркват, докато стигнат до Хенри Форд II. Който пък е изобразен като деспотичен шеф, плачейки като малко дете, когато е подложен на истинско каране във Ford GT40 от Карол Шелби. Но той не е лошият персонаж във филма, а Лио Бийби, старши изпълнителен вицепрезидент на Ford, който от самото начало на спортната програма е против нея, докато предложилият е – легендата в маркетинга зад океана Лий Якока, е между двата лагера. Ако Toyota бяха гледали този филм, щяха да разберат защо се провалиха във Формула 1, както и тази лента легитимира настоящите успехи на Тото Волф с Mercedes, който успя да надмогне същите тези бели якички в управлението на отбора.

Естествено има много художествена измислица, която трябва да подсили ефекта на битката между Шебли и Бийби в това кой да командва и да бъде прецакан Кен Майлс, любимият пилот на Карол Шелби. Но всъщност Майлс създава от GT40 машина за успехи, като само година преди това е купчина ненадеждно желязо. Това, което филмът обаче не показва, е също големия принос на Брус Макларън и екипа му във Формула 1 за развитието на колата. В лентата само се чува легендарното му име, както това на Дени Хълм, Фил Хил и Дан Гърни, но отсъстват от екранната игра. Както Джон Съртийз и Лоренцо Бандини. Жалко. Също така жалко, че почти 100 млн. долара бюджет не са стигнали на създателите да снимат реални сцени в Льо Ман, защото видимо личи за тези, които обичаме състезанието и познаваме мястото като пръстите на ръката си. Дори арката на Dunlop е анимация, а не реална. Майлс пък ходи от центъра на града до пистата преди състезанието, което в реалния свят са над 20 км… На финала трите коли Ford GT40 ще се ударят от близост, а на прочутата реална снимка са на десетки метри една от друга. Явно в желание за по-динамично управление, пилотът на Ferrari Лудовико Скарфиоти са навежда в митичното 330 P3 като аматьор шофьор в завоите на Льо Ман, на което би се смял и начален пилот с лиценз Интернешънъл D.

http _d254andzyoxz3f.cloudfront.net_062016-1966-le-mans-finish-hero

Как режисьорът да знае, че състезателната кола се кара предимно с краката и дори ръцете не играят толкова голяма роля? В Rush точно тези елементи направиха филма гениален. Защото покойния вече Ники Лауда до последно като консултант се бори с Рон Хауърд за детайлите, за това какво е пилотско и какво холивудска измислица. За последователността на влизане в колата, за слагането на бонето, каската и ръкавиците. Rush бе филм за Формула 1 и битката в характерите между двама пилоти в една от най-драматичните години на спорта. Ford V Ferrari е за „24 часа на Льо Ман“ и едно от най-знаковите състезания в историята, довело до завръщането на Америка в моторните спорове. Чудесното на филма е, че не следва строго спортната линия и борбата с Ferrari, а акцентира на ролята на човека в победата на събитие, в което техниката и отбора играят толкова голяма роля. Показа на света, че Ford е също велика компания, както Ferrari, всяка по своя си начин. И за финал – играта на Ил Комендаторе и великолепна, както и включването на „патриарха“ Джани Аниели при покупката на Ferrari от FIAT.

 

 

Вашият коментар?