Малта – страна с площ по-малка от София. 316 кв.км срещу 492 за столицата ни. Въпреки това малтийците могат да се похвалят с 27 века история. Първите заселници на острова са били там около 6000 години пр. Хр. Казвам това, за да знаете къде бихте попаднали. В страна с много богата история, култура като за два континента и автентична архитектура. 

Въпреки, че съм имал шанса да обиколя доста страни, не само в Европа, знаех не много за Малта. Както обикновено, отивам с минимални очаквания, за да няма разочарования. Трудно е да се опише и характеризира една държава в една статия, дори и в книга, но думата, която бих употребил за Малта е “автентичност”. 

Ще започна от историята. Накратко, малтийците са били под английско владение, и не само. Гърци, финикийци и римляни са оставили своя почерк на тези земи. Също както и нормандците, крал Арагон от Испания, османската империя и Наполеон. Истинско бойно поле през годините! Съвременната им история започва с обявяване на независимост от Англия през 1964. Британският почерк остава за дълго – видим например в парламентарната им система, или по-нагледно в контактите на стените и десния волан в обратното движение. 

Езикът, на който говорят, е семитски – единственият такъв в Европа. В едно семейство са с арабския и арамейския – езикът, на който предполагаемо е говорил Исус Христос. Малтийският език безпроблемно съжителства с английския, който всички наоколо говорят. Това е и вторият им официален език. Наоколо се чува често италианска реч, Пиетро бе така добър да ме уведоми, както и френски. Около мен има и смесица от имена: Джон, Андре, Майкъл, Кристина, Исаак, и т.н. 

Това трябва да подскаже, че ще попаднете на място с доста шарена смесица от хора, архитектура и обичаи. Барок, готик и хипстърски ъгълчета на площ колкото две баскетболни игрища. Цветни прозорци и дървени щори до статуи на светци в пълен размер. Казвайки това, едно от местата, които трябва да посетите, е катедралата St. John в столицата Валета.
Завършена през 1577, катедралата е считана за една от най-ценните в историята на Европа. Жан де ла Касиер, тогава велик майстор на ложата на Малтийския орден, играе главна роля в изграждането на това великолепно творение. Самата катедрала е с толкова богата орнаментация, че спокойно можете да прекарате поне един час, докато изучавате различните детайли наоколо. Основните артисти са архитектът Джироламо Цезар и калабрийския декоратор Матия Прети, както и португалския велик майстор Антонио Маноел де Вилена. Интериорът на катедралата е в остър контраст с външната фасада, която е по-скоро скромна и с нищо не загатва за богатата орнаметника. Освен рицарските достолепия, в катедралата има малки параклиси на кастилци, португалци, испанци, провансалци и германци. Истинска мозайка на уважението!
Друго, което можете да видите там, е огромната творба на Караваджо “Обезглавяването на Св. Йоан”, в цялото ѝ пет метрово зловещо великолепие и детайлност.

В предишния параграф споменах Малтийският орден. Тази организация е обвита в мистика и легенди дори и днес. Едно е сигурно: това са хората, които са оркестрирали доста от градивните инициативи в това малко, но силно сплотено общество. Най-ранните свидетелства за Ордена на Хоспиталиерите е от 1099-та година. Минали са през това да са военен католически орден, през фракция на кръстоносните походи, до днес, когато са хуманитарна организация, подпомагаща църкви и болници. Общият брой на посветените рицари е над 12,000, водени от около 100 велики майстора през годините. Рицарското начало, поведение и тематика са силно загатнати в Малта.
Леко отклонение: символът, който ще видите навсякъде (белият кръст на червен фон), е техният герб – хералдическия малтийски кръст. Носят го с гордост, като съществуват различни интерпретации за значението му. Кръстът силно впечатлява и Вашрон Константан, прочутата компания прозводител на швейцарски часовници. Още в далечната 1877 малтийския кръст е избран за тяхно лого, вярвайки, че това е стабилен структурен елемент като основа на часовников механизъм.

Част от животът на благородническите малтийски фамилии е на показ в Casa Rocca Piccola – дворец, построен през 16ти век от адмирал Дон Пиетро ла Рока. Днешният обитател е барон Никола де Пиро, който понякога сам развежда гостите из пищно украсения дворец.  

Религията, или по-скоро вярата, е това, което ги е държало през годините. На територията на Малта има общо 313 църкви! Където и да отседнете във Валета, има реален шанс още в 7 сутринта да чуете настойчивия звук на някоя камбана. Околните сгради не правят преминаването на звука по-труден – покривите са типично-равни като за Средиземноморския регион, както и за Мароко, например. Сняг няма, средните температури са доста високи, а продължителността на живота е около 80 години – островният живот има своите ползи.

Кухнята им е цветен микс от европейска и арабска. Специалитетът навсякъде е заешка яхния, а големината на порциите е като за гладни хора. Паста, black angus и хумус на корем. Бризът прави така, че стълбищата да са пълни с хора с чаши, които жужат оживено. В далечният край на повечето улици пък синее Средиземно море, така че гледката е отлична. Същото мога да кажа и за ежедневната церемония по изстрелване на силен барутен заряд от оръдие – символ, останал още от времето на Малтийския орден, и наскоро възстановен в пълния му блясък.

И докато Валета може да предложи всичките тези атракции на пеша разстояние, няма да сгрешите ако вземете лодка и отидете отсреща в Трите града: Биргу, Сенглеа и Калкара. Красиви пристанища, бели яхти и каменни кули с часовници на по няколко века ще ви посрещнат в (почти) оригинален вид.
Като казах пеша, въпреки малките разстояния, изглежда, че почти всеки малтиец е екипиран с автомобил. Повечето са скромни, но не липсват и гледки с жълто Lamborghini Urus. Малките коли са накацали по еднопосочните улици, джантите им са силно надраскани от тесните тротоари, а местните не се плашат от скоростта. Малта е все още неподвластна на електричеството, но като член на ЕС и това предстои да се промени. Местните хора се стараят да е чисто, въпреки милионите туристи. Такъв тип тесни улици вероятно сте виждали във Флоренция или френската Ривиера, и все пак тук е по-различно. Усещането е за доста по-спокойни темпове на живот, сладък декадентски коктейл около 16:30 или нещо с местният ликьор от кактуси 🙂 Силно автентично.