Двудневен

Дунавска равнина

Приятен път с много исторически обекти и подходяща кухня

Това е една много честа дестинация, но винаги крие кулинарни изненади. Тръгваме от София с крайна точка Видин. Вече Е79 не прилича на лунен пейзаж (с много малки изключения). Най-бързият и ненапрягащ маршрут е през магистрала Хемус покрай Ботевград. Отсечката преди Мездра е изключително натоварена, но ако имате късмет с по-малко трафик ще се насладите на завоите. А и може да спрете да хапнете в невероятната гостилница в Люти дол, където има един от най-вкусните боб в гърне, който сте опитвали, прясна риба и рибна чорба. Също така собствениците имат огромен фризер, в който крият всякъкви домашни вкусотии като сланина и консервирано месо.

Но както сте забелязали ние предпочитаме пътищата с повече завои. Така че ще препоръчаме митичния Петрохан, който бе напълно обновен и много по-заобиколния, но най-прекрасен за шофьорско изживяване път през Искърското дефиле. Пътят бе напълно обновен и след Своге няма много трафик, така че може да настъпите газта и да се наслаждавате на величествените Лакатнишки скали. Също така може да изберете единия проход за отиване и другия за връщане.

Ако не бързате може да спрете на гара Лакатник, да се отбиете до Черепишкия манастир, който е на пътя, или Седемте престола, който и само на 15 мин от отбивката. Черепишкият манастир  „Успение Богородично“ е сгушен във величествени скали и близо до скалния феномен Ритлите, където се е намирал средновековния град Коритен град. Благодарение на скалите пътят има уникален пейзаж, който много прилича на отсечка от рали „Монте Карло“ или „Корсика“.

Мястото изобилства от легенди за цар Иван Шишман и битките му с османците, също така според преданието тук някъде е заровено съкровището му. В комплекса има няколко възстановени къщи, в които може да видите исторически извори. Разбирате защо патриарха на българската литература Иван Вазов е обичал това място когато затаите дъх на любимата му тераса. Тук е творил и Софроний Врачански.

Осеновлашкият манастир „Света Богородица“ е по-известен като „Седемте престола“, име, което идва от предание, че 7 боляри създали 7 селища в района. В черквата има 7 параклиса или престола, което не може да видите никъде сред българските манастири. Тук легендата разказва, че е почитал цар Петър Делян, а мястото е било временна столица на България. Пръв игумен е станал братът на българския владетел, който е и законен наследник на царството.

Пътят ви отвежда в мрачно изглеждащата на пръв поглед Мездра, но последните години бе възстановена крепостта на средновековния град, която е разположена на изключително красиво място. Оттук поемате към Враца по бърз четирилентов път, който вече е в лошо състояние. Но Околовръстното на Враца е чисто ново. Ако жертвате два часа, може да направите отклонение към пещерата Леденика, която е на 15 км от града, но пътят е сякаш създаден за раздаване на газ. Високите скали на природния феномен Вратцата служат като порти за града, а когато достигнете на високо може да се насладите на уникална гледка към Згориград. Преди години тук е работил и лифт, но сега всичко е в ръжда. До входа на пещерата има кафе и ресторант. Пещерата носи това име заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата близо до входа. В миналото обитателите на близките села са съхранявали в нея овчето мляко. Пещерата предлага множество интересни образувания и също така е дом на 4 вида прилепи.

В Монтана също има крепост – Кастра ад Монтанензиум, която е разрушена още от аварите и славяните през 4-ти век. В една от запазените сгради обаче е изградено светилище на бог Перун, чиито основи съществуват и днес. Не съветваме да се поема от Монтана към Брусарци или Арчар, защото пътят е лош, а този през Ружинци към Димово е далеч по-добър. Ако все пак решите да минете покрай Дунав, до Арчар са останките от големия за времето си римски град Рациария, който през последните години е подложен на ожесточени разкопки от иманярите. Все пак една от най-големите находки на официалната археология обаче е в НИМ – красив саркофаг.

Стигаме до Видин. Посреща ви картинка, която илюстрира най-голямата болка на града – разрухата на комбината за гуми и недовършената католическа катедрала. В най-бедната община на Европа – Видин, има само 250 католици, а преди 10 години инвеститор започва да строи църквата, но фалира. Интересното е, че в града е и втората по големина синагога в България, която също тъне в разруха, но поне за нея има проект и ще бъде възстановена. Така – ако си мислите, че в света на евреите и католиците има рог на изобилието, помислете пак.

Но всичко се променя, когато отидете в центъра и речната градина. Разходка по нея зарежда, има приятен вятър и в далечината виждате Дунав мост 2, както румънския бряг. В края стигате до единствената изцяло запазена крепост в България – Баба Вида. Това е бастионът на цар Иван Срацимир под името Бдин и последната останала част от страната с васалитет към Османската империя. Турците са я наричали Девствената крепост, защото никога не е била завземана със сила. Изградена е на мястото на римския град Бонония.

През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 век е превземан много пъти от австрийците, които са единствените, построявали крепостта. В близост все още има части от турската крепостна стена и няколко порти като – Стамбол капия и Топ капия, струва си да видите още Историческия музей и къщата с куклите. По централната част има много запазени стари къщи от времето след Освобождението, когато Видин е един от най-богатите градове на страната поради близостта си до Австро-Унгарската империя и водния коридор на Дунав.

И говорейки за река нека поговорим за риба. Мястото, което препоръчваме за нощувка – и подчертаваме, никъде другаде, е хотел Анна-Кристина. Сградата е старата баня на града и в изключително интересен архитектурен стил отвън и отвътре. Има прекрасна градина и кулинарни шедьоври.

Месото идва от Сърбия и е невероятно качествено, а рибата е прясна и от Дунав. Дори опитахме есетровата чига. Обстановката в ресторанта е впечатляваща и много винтидж – с магнетофон и стари колоси с хартиени говорители. Собственикът е голям табиетлия и е обиколил света, така че знае как да ви изненада. Дори с пресен тартар във френски стил, в който вие ще си го смесите в чинията.

А ако не сте фен на това и предпочитате чисто речен пейзаж, наблизо е Корабчето, което също приготвя прясна риба, но по-добре се обадете и дайте заявка, защото вътре няма много маси, за разлика от хотела, а навън както вероятно сте чували комарите могат да ви вдигнат във въздуха.

На връщане решихме да минем през Петрохан и отново да загреем малко спирачните дискове. Белоградчик? Да, наблизо е и също много красиво място, но за него ще разкажем специално.

Пробег: 400-470 км

Кода да отидете: от април до ноември

Специфични гозби: прясна риба – чига, сом, шаран, бяла риба, сарми, скара, гръцка баклава

Подходящи места за нощувка: хотел Анна-Кристина

Подходящи места за междинен обяд: Гостилницата в Люти брод