Пътешестваме над 700 км с Dacia Duster сред история и природа

Дунав Ултра е най-дългият и епичен вело преход у нас. Тук идеята не е максимално изцеждане на силите като ултрамаратоните в стил Лъвско сърце, а екскурзия на две колела, която можете да минете по всяко време на годината, дори на етапи. А ако обичате компанията, всяка година организаторите събират желаещите в основното събитие, което се провежда в края на лятото. Вече 10 години Дунав Ултра предлага на своите фенове най-разнообразни дестинации и маршрути, а ние решихме да го изминем и представим с автомобил. В стил точно както велосипедистите, които го минават не за спринт, а забавление. С разглеждане на природните и исторически забележителности, които все още не са така популярни и разкриват туристическата картина, каквато бе в България до 90-те. Римски градове, крепости и средновековни църкви без вход, мирис на кебапчета и крещящи тълпи с джапанки и бели чорапи.

Автомобилът ни Dacia Duster

Заложили сме си три дни за преминаване на 750 км през завои, разбира се, след това още над 600 км връщане към София. Автомобилът ни е Dacia Duster Extreme ECO-G 100, който има заводска газова уредба. Пробегът с двата резервоара е над 1100 км, което е чудесно за дълъг път, особено по региони, в които няма проверени вериги бензиностанции. Предаването е предно, но както видяхме в предходните ни тестовне с Duster, няма нужда от 4х4. Версията Extreme има характерен стил и отличителни оранжеви детайли. А навигацията Media Nav Evolution с 8-инчов сензорен екран върши работа дори в доста занемарените места, през които минаваме. Вероятно именно липсата на много трафик е причина пътищата да са учудващо добри, с много малки изключения.

Дунав Ултра

Тръгваме към Видин, откъдето традиционно е стартът на годишното събитие. В него участниците заявяват дали ще го преминат за до три дни, пет или седем. През 2022 първите се справиха за 36 часа с включени 4 ч спане в Русе, но повечето участници предпочитат да го минат по-бавно и да разглеждат забележителности. И отново напомняме концепцията на Дунав Ултра за преминаване на трасето по всяко време на годината, а при желание, можете да поръчате комплект от организаторите, в който с индивидуален код да се чекирате на определени точки и накрая да получите сертификат за преминал през трасето. Правите го през изключително професионалното приложение https://dunavultra.com/mobile-app/, което може да свалите за ползване за маршрута, за повече информация за Дунав Ултра и забележителностите, както и за премиум партньорската мрежа.

Най-старите хора в Европа

Посоката ни към първата точка ни отвежда към прохода Петрохан и Чипровци. След Берковица още на с. Боровци се отбиваме на ляво от пътя, който има големи дупки и трябва да внимавате, но пък е изключително живописен. В Чипровци няма много останали запазени стари къщи, тук е центърът на голямото и едноименно въстание против османската власт. Интересен е манастирът преди града, който е напълно възстановен. Оттук поемаме към Белоградчик. Ако не сте разглеждали скалите и крепостта, може да продължите натам, но ние тръгваме към с. Върбовчец и Орешец. Пътят е тесен и с перфектен асфалт, не случайно преди време тук са се провеждали етапи от рали „Вида“. Минаваме покрай пещера Венеца, която си струва да посетите, но нашата цел е следващата – Козарника. Оставяме колата на пътя и катерим 10 мин пеша, теренът е черен и ако е сухо, Duster няма да има проблеми с изкачването, но, ако срещнете друг автомобил, няма начин да се разминете и може да се наложи да връщате чак до долу, макар този на изкачване да е с предимство. Затова най-добрият вариант е да се качите пеша, пък е добре и за физиката. От входа на пещерата има магичен изглед. За разлика от Венеца, Козарника не е електрифицирана. Вътре са открити останки от къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Най-долните пластове са отпреди 1,4 млн. г., открит е зъб на човекоподобен, вероятно хомо еректус, а това е най-ранното сведение за присъствие на хора в Европа. Още по-интересното е, че по няколко от костите на 1,4-1,2 млн. години има нанесени резки, което според археолози е умишлено и това също е най-раното свидетелство за разумен живот и водене на записки или прото писменост. Хомо сапиенс започва да създава символи преди 50 хил. години.

Оттук поемаме към далеч по-известната и популярна пещера Магурата, разположена само на 20 мин от разклона за Козарника. Пътят е с много серпентини към Белоградчик и истинско удоволствие за каране. На входа има платен паркинг и магазин на едноименната винарна, а наблизо има чисто нов хотелски комплекс. Влизането в пещерата е всеки час и трябва да изчакате групата, в цената на посещение влиза екскурзовод. Залите са митични, тук се провеждат и симфонични концерти заради акустиката. В пещерата има постоянна температура от 12°C, в началото е по-висока, преди излизане става 7°C, затова си носете връхна дреха. До залата с рисунките вече не се допускат посетители, което е по изискване на ЮНЕСКО. Според различни тълкования са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е., но екскурзоводът твърди, че има и данни за някои от преди 30 000 г.

На изхода ще видите Рабишкото езеро, което е най-голямото по площ вътрешно тектонско езеро в България. Основният път се връща към Димово и Е79, но по-забавният е през Кула и Бойница. От Магура тръгвате на запад към Раковица, след това идва най-лошият път не само в България, но вероятно цяла Европа. Затова минете отляво през Киреево или Коста Перчево, ако не искате да карате на първа предавка в продължение на 15 км. Асфалтовият път е така изяден, че прилича на декор от Last of us. За щастие в Кула ви очаква красива гледка на една от най-добре запазените крепости в България с великолепни кули. Към Бойница пътят е изцяло нов, доскоро това бе най-бедното село в Европа, но вече се вижда наличието на европари.

Алботинския скален манастир и Видин

На север има тесен и живописен път, който е натоварен и с камиони, идващи и отиващи към Видин, затова внимавайте. Достигате разклон, на който завивате наляво към Алботинския скален манастир, единствен по рода си в тази част на страната. Оставяте колата в подножието на отвесната скала, и може да пийнете свежа планинска вода от Хайдук чешма. Ние сме единствените на скалите, няма туристи или местни. Пълно е единствено с оси. Манастирът е бил действащ до поне 16-и век, разграбван е много пъти, а след това служи за подслон на скотовъдци. Има осем помещения и трикорабна църква.

Видин е само на 20 мин оттук, в града е единственият изцяло запазен у нас кастел – „Баба Вида“, а освен крепостта, откъдето стартира Дунав Ултра, може да видите един от чудесен пример за религиозна търпимост и разположени близо една до друга храмови сгради на основните световни религии – Православие, Католицизъм, Ислям и Юдаизъм. Синагогата, която е втората по големина у нас след Софийската, в момента се реставрира. А до джамията на речната градина е библиотеката на Осман Пазвантоглу, която е била най-голяма на Балканите. Все още са видими и стените на османския град, запазени са Стамбол Капия, Сарай капия, Топ Капия, Еничар капия, интересен е Конака и Кръстата казарма.

Можете да хапнете прясна риба на Корабчето или в хотел Анна Кристина, къде дори има и чига, също както скара със сръбска кайма. Чудесна кухня с уникален домакин и собственик – Емил Маринов, който бе рали пилот, организатор на състезания и мениджър на отбор, възродил, макар за кратко, рали Вида преди години.

Струва си да посетите Винарска изба Бонония, която е наблизо до с. Кошава, а ако сте педант и искате да стартирате от най-правилното място на прехода Дунав Ултра, трябва да се разходите почти до сръбската граница до село Куделин.

След Видин първата голяма спирка е Лом. античния римски град Рациария е до Арчар, но от него няма останало много. Пътят е сравнително натоварен, а в Лом, освен да пийнете от местната бира на бирария Алмус, или бира Дунав Ултра, може да видите останките от античния град Алмус, които са насред жилищния квартал Калетата.

Следва чудесна гледка към Дунав и част от Аспаруховия вал, който не е много известна историческа забележителност, намиращ се точно преди Козлодуй. Маршрутът преминава покрай АЕЦ и тук нямате право да спирате и снимате. Но може да посетите кораба Радецки.

Маршрутът продължава Гложене и Мизия, после Оряхово. На върха на града е местността „Камъка“, където има останки от турска крепост и наблюдателна кула. Гледката към Дунав е феноменална, а на мястото има метално съоръжение, което местните наричат Айфелова кула. След нея поемате към Лесковец, където има чешма, любима на велосипедистите и тук някои от тях дори къмпингуват.

Прелестите на Дунава

Идва ред на дунавското с. Байкал. Един от съвременните български будители Иво Джокин, за който вече сме писали, ни упътва към местната хижа на брега на реката, която изненадващо работи и там успяваме да хапнем невероятна рибна чорба и сом. Ако не работи, вариант е капанче в предходното с. Остров, където обаче има само уклей.

Пътят продължава към Гиген, където е римският град Улпия Ескус. Спирате пред желязна врата, която стои отворена и влизате в руините. Има запазени фронтони от храмове, колони и изключително красиви римски орнаменти. Тук е минавал един от римските мостове през Дунав, строен е от Константин Велики и е бил дървен с каменни колони в началото и края, които се виждат при спадане на нивото на реката.

Пътят продължава да бъде пуст и с малко движение към Сомовит, там е нова приказна гледка към Дунав. Следващата дестинация е Никопол, един туристически бисер, който остава неоткрит от голяма част от родните туристи. Това е военно временна българска столица, тук Иван Шишман е посечен, а на върха още се извисява неговата крепост. Тук е и решаващата битка на Кръстоносния поход на Сигизмунд от 1393 г., където погива надеждата за освобождаване на България и също в нея загива Жан дьо Каруж, френски благородник, чийто живот и подвизи филмира Ридли Скот в „Последния дуел“. Героят му бе изигран от Мат Деймън. До Никопол има красив скален манастир, също чешма, изградена върху римски саркофаг от 4-ти век, както и българска средновековна църква.

Оттук се поема към Белене и остров Персина. Пътят вече е неравен, но в Белене ви очаква античната крепост-митница Димум с поглед към остров Персин, където в миналото е разположен концлагера за политически затворници. Следва Свищов, където има църква на Кольо Фичето, има римска крепост в град Нове, а на Вардим пътят се отклонява към Новград, за да се посетят величествените меандри на река Янтра.

Към Русе, където ще нощуваме, се минава през Две могили, това е родното място с къща – музей на Филип Тотю. Там е и неговият гроб. Изминали сме 390 км от Видин. Дунавският красив град предлага прекрасни места за хапване в кораби на реката с прясна риба.

Средата на приключението

Имаме още 300 км до Дуранкулак, пътят вече е доста по-натоварен и широк. Преди Силистра е природният резерват Сребърна. За него, ако искате да го разгледате, трябва да отделите поне ден. В Силистра, има красив парк с римска крепост, а на хълма е османското кале Меджиди Табия. Пътят преминава по границата с Румъния и може да получите съобщение на телефона за преминаване към румънски оператор.

Следват няколко много красиви скални манастира. Първият е Войновският, следва Стрелково и Оногур. Успяхме да отидем само до Стрелковския. Пътят след селото става чакъл със стръмно спускане, което след това Duster няма проблем да качи с предно и 3-ма човека. Оставяте колата на сянка и се качвате към манастира, в който е извършван култ и към Залмоксис, след което става Православен манастир. Ако продължите по черния път, ще стигнете и до още една култова площадка.

Маршрутът продължава към Добрич, в града има запазена стара част, паркът с езерото е реновиран. Идва Генерал Тошево и спускането към Дуранкулак. Тук можете да отседнете в къмпинга като нас, където също има прясна риба, а обстановката в бунгалата е като от 80-те. Ако не сте почитател на аскетизма, има достатъчно прилични хотели и комплекси в Крапец и Тюленово. Ако не сте ходили на каменната Арка, задължително я вижте. Но преди това ще имате възможност за Дуранкулашкото езеро, в което бе открит храм на Кибела.

На връщане ни очакват нови 600 км до София, вече по главния път. По традиция се отбихме към с. Чуково до Велико Търново, през възрожденското село Керека, за да хапнем от вкусните гозби на Пол и Джейн, английска двойка с невероятни истории. Пол е наследник на норманска благородна фамилия Морби, а Джейн от кралската Тюдори, която дори има свое място в английската Камара на лордовете, но двамата са решили да живеят старините си в България. И за да не зеленясват, хранят животни и развиват бизнес със стийм пънк кантина, в която хапвате домашни картофи и бургер с домашно телешко, залято с грейви сос на 10 часа. Ето, това не очаквате да намерите в селце с 5 къщи. И както много пазени тайни по целия маршрут на Дунав Ултра.