58% от българите са за въвеждане на по-строги държавни мерки за налагане на промени в поведението за справяне с извънредното положение с климата, показва първата част на Климатичното изследване на ЕИБ от 2021-2022 г., което проучва мненията относно изменението на климата в един бързо променящ се свят. Резултатите от този документ проследяват възприятието на хората за изменението на климата и действията, които очакват да бъдат предприети от тяхната страна за борба с него.

77% смятат, че изменението на климата и последствията от него са най-голямото предизвикателство, пред които е изправено човечеството през XXI-ви век. 83 на сто вярват, че са по-загрижени за извънредното положение с климата, отколкото тяхното правителство. Също така 78% считат, че изменението на климата оказва въздействие върху тяхното всекидневие. Докато това е особено забележимо сред хората на възраст над 64 г. (82 %), тази цифра намалява с 10 пункта сред онези на възраст 15-29 г. (72 %), а 79 % от анкетираните на възраст 30-64 г. са съгласни с това твърдение. Нивото на доход оказва ограничено влияние върху това схващане (75 % за хората с високи доходи и 80 % за хората с ниски доходи).

Притеснителното е, че 64 % не вярват на правителството и поведението на хората и смятат, че страната няма да успее драстично да намали нейните въглеродни емисии до 2050 г., както е заложено в Парижкото споразумение. 72% биха приели данък върху продукти и услуги, които имат най-голям принос за глобалното затопляне.

89% заявяват, че искат да заменят полетите на къси разстояния с бързи влакове с ниско ниво на замърсяване в сътрудничество със съседните държави.

Само 11 % от българите все още вярват, че глобалното затопляне не се дължи на човешки дейности.

На въпроса за източника на енергия, на който трябва да разчита страната за борба с глобалното затопляне, почти половината от българите подкрепят възобновяемите енергийни източници (48 %, с 15 пункта по-малко от средната стойност за ЕС от 63 %) с оглед преодоляване на извънредното положение с климата. Подкрепата за възобновяемите енергийни източници в България е най-силна сред хората на възраст под 30 г. (58 % подкрепят това). Тази стойност пада с 29 пункта при хората на възраст над 64 г. (29 %).

Като цяло, българите подкрепят много повече ядрената енергетика в сравнение с останалите европейци (24 % спрямо 12 %). В България хората на възраст над 64 г. (39 %) подкрепят много повече ядрената енергетика, отколкото хората на възраст под 30 г. (8 %). Налице е и разлика в мнението между половете: мъжете (35 %) са много по-склонни да подкрепят ядрената енергетика от жените (15 %). Хората с десни политически убеждения в България са далеч по-малко склонни да подкрепят развитието на ядрената енергетика (21 %), отколкото хората с леви политически убеждения (35 %). Хората с по-високи доходи също подкрепят повече развитието на ядрената енергетика (32 %) в сравнение с хората с по-ниски доходи (20 %).

И накрая, българите са по-малко склонни да приемат страната им да разчита на пестене на енергия, отколкото останалите европейци (15 % спрямо 17 %). Пестенето на енергия е класирано преди засилената роля на природния газ (11 %). Може да се забележи и разлика в мнението между половете: жените (19 %) са много по-склонни да подкрепят пестенето на енергия от мъжете (10 %).

Голямата част от българите (72 %) биха подкрепили въвеждането на данък върху продукти и услуги, които имат най-голям принос за глобалното затопляне, подобно на останалите европейци (69 %). Дори 70 % от анкетираните с по-ниски доходи биха подкрепили подобен данък в България. Хората подкрепят и въвеждане на минимум 5-годишна гаранция за електрически и електронни продукти (92 %) и замяна на полети на къси разстояния с бързи влакове с ниски нива на емисии (89 %). Също така, те отдават предпочитание и на по-умерени мерки като подобряване на образованието и повишаване на информираността сред младежите относно устойчивото потребление (97 %).