Едва 5 държави в Европейския съюз не предлагат бонуси при покупка на електромобили и България е сред тях. Единствената програма за стимулиране е на Националния доверителен екофонд, която работи от 2016 г. Оказва се, че по нея са закупени едва 56 електрифицирани автомобили за общински и държавни администрации. Информация за работата на ведомството, както и другите отговорни институции бе дадена на конференцията „Визия и стратегии за развитие на електромобилността и електромобилната индустрия в България“, организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) в партньорство с Гръцкия бизнес съвет в България (ГБСБ) в иновационния форум „Джон Атанасов“ в София Тех Парк.

Европейският съюз приема Пътна карта още през 2011 за извеждане на конвенционалните превозни средства от градски територии до 2050 г. В Парижкото споразумение се залагат амбициозни цели за намаляване на нивото на емисии СО2, а Европейската стратегия за мобилност с ниски емисии гледа към 2030 г. с насърчаване употреба на възобновяеми източници за зареждане и стимули за закупуване на електрически превозни средства. Преди две години бе приета Зелената сделка за постигане на климатична неутралност до 2050 г. в Европа. Емисиите в транспорта трябва да намалеят с до 90%. Също така ще има четирикратнто увеличаване на инфраструктурата в отговор на нарастващото търсене на електрически автомобили. Заложени са амбициозни цели за развитие на зарядни станции на ток и водород. Едновременно с това ще се затяга употребата на използване на превозни средства с конвенционални двигатели.  

„Електрическите автомобили имат редица предимства като подобряване качеството на въздуха, замяна на изкопаемите горива, понижаване на парниковите газове и гъвкавост за енергийната система. При оптимизация ще работи двупосочно зареждане или vehicle-to-grid, при която автомобилите ще отдават енергия. Разбира се, има и редица предизвикателства като неравномерно разпределена инфраструктура за зареждане, органичен пробег на движение на електрическите коли, високи разходи за придобиване и все още потребителско недоверие и лек скептицизъм“, поясни Боряна Колева, главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

У нас няма стимули за покупка на електрически автомобили. „България е уникален пример в света за това как би се развила електрическата мобилност без никакви субсидии и стимули. По света използването на публичната инфраструктура е между 20 и 30%, но нашата страна е специфична“, коментира Стефан Спасов, изпълнителен директор на Eldrive и Spark.    

Единствената институция, която подпомага по някаква форма покупка на електрически автомобили, е Националният доверителен екофонд. Но това се отнася само за държавни и общински администрации. „Ние сме първата финансираща институция, която от 2016 г. предоставя безвъзмездна финансова помощ за покупка на електрически коли в обществения сектор. Финансирането се удължава защото трябва задължително да се премине през обществена поръчка. Ресурсът е от 10 000 до 40 000 лв. в зависимост от категорията. Също така могат да се покрият до 50% от надстройките, например за комунални машини. От 2016 г. имаме 9 приема, в които са подадени 100 проекта. Около 60% от тях са разплатени или това е 1,1 млн. лева. Закупени са 56 електромобила, от които 35 изцяло електрически N1 и M1, 8 плъг-ин хибрида и 12 в електрически в категолия L7E“, поясни Ирена Пенчева, действащ изпълнителен директор в Изпълнителното бюро на НДЕФ.

Според Мартин Заимов, съпредседател на Българската асоциация електрически превозни средства „в момента в България има около 3400 електрически автомобила“, но не се знае колко конверсии има на пътя. „Легализирането им е трудно и трябва да се мине на тест за електромагнитно поле. Това кара много собственици да не ги легализират. У нас вече има над 360 зарядни станции. Очевидно в България има движение, не трябва да се сравняваме с Франция или Румъния, която има по-голям пазар и природни ресурси. Далеч по-напред сме от тях.“

Опитът на Германия сочи, че в хода на електрификацията могат да бъдат отворени 255 000 нови работни места за изграждане и поддръжка на зарядни станции. Според Франк Мюлер от Федерална асоциация за електрическа мобилност, в Германия има около 47 000 зарядни станции, които са частни и публични. До 2025 г. броят им ще нарасне до 200 000 станции. Инвестицията за инфраструктура ще бъде на стойност 110 000 млн. евро.