Мобилност

Ограниченията за пътуване не ми създадоха проблеми.

Когато тръгнах за Варна по работа, границите на областните градове все още не се бяха превърнали в КПП-та.

Изведнъж мерките влязоха в сила, а аз поне се успокоих, че ще мога да се прибера с личната си карта. Реших да потегля в Понеделник, тъй като в Неделя четох за жестоки опашки и големи забавяния.

Подготвих се с мазна закуска, маска, дезинфектант и поех към Шумен. Беше рано и градът пустееше. Като единствената кола на пътя ми стана малко неудобно, че полицаят излезе от топлата си Киа за да се занимава с мен.

Беше учтив и му обясних, че се прибирам в София. Попита ме какво правя във Варна. Казах му, че заредих баба и дядо с продукти и без даже да се замисли, полицаят ми пожела лек ден и ме пропусна.

До тук добре. Обикновеният ми маршрут минава през Търново, но реших да избера по-непопулярна алтернатива. Отбих се покрай Шумен и поех към петолъчката през Ришки проход. От там хванах подбалканския край Сливен и Казанлък за София.

20200323_101643

Обстановката беше спокойна, като трафикът се движеше с нормален интензитет. Наближавайки Долни Богров се приготвих за чакане по-опашки, но за моя изненада такива нямаше.

Колите не се задържаха повече от десетина секунди на КПП-то. Повечето шофьори бяха подготвили попълнени декларации и лични карти. Полицаят отново беше учтив, погледна адресната ми регистрация и ми пожела лек ден.

Така прекосих цяла България без излишни драми. Предполагам, че същото не важи за по-натоварените маршрути, особено Хемус влизайки в София.

Моят съвет ако се наложи да пътувате е да си планирате живописен маршрут през селата, който избягва магистрали и главни артерии. Освен по-спокойното пътуване, ще се нарадвате и на красива природа, както виждате от снимките.

 

 

Categories: Мобилност

Вашият коментар?